О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 604
[населено място], 26,09,2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 2860/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №949 от 25.04.2013г., постановено по ч.гр.дело №3789/2013г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определението от 15.08.2012г., по гр.д. № 2634/2011г. на Софийски градски съд. Жалбоподателят А. В. Д. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. И. Б. и адв. В. Т. искат отмяна на определението като незаконосъобразно. Поддържат изразеното от състав на САС становище по ч.гр.д. № 801/2012г., че за акционера съществува винаги правен интерес от иск по чл.71 ТЗ при спор за правата му на акционер или обема на тези права, без да е необходимо съгласието на останалите наследници на В. Д., притежател на акциите в [фирма]. В изложението на основанията по чл.280 ГПК частният касатор се позовава на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК без да формулира конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, като посочва двете определенията на САС, постановено по същото дело. На основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК прави искане за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по два въпроса: 1. налице ли е задължително другарство за наследниците на починал акционер при предявяване на иск по чл.71 ТЗ и допустим ли е иск на един от акционерите за защита на лични права относно наследените акции; 2. подлежат ли на делба наследствените акции или същите се смятат за поделени между наследниците по силата на закона.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – София чрез адв. К. Я. заявява становище за недопускане на определението на САС до касационно обжалване поради отсъствие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Ответникът се позовава на т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, че постановените в хода на съдебното производство съдебни актове не формират противоречива съдебна практика. Не е налице и допълнителния критерий по т.3, доколкото разпоредбата на чл.177 ТЗ е ясна и няма противоречие в съдебната практика по прилагането й, вкл. и постановена по други спорове между същите страни. За втория въпрос, счита, че същият е неотносим към спора и на това основание не може да обоснове допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на частната касационна жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
С обжалваното определение съставът на САС е приел, че ищецът е конкретизирал обстоятелствата и петитума на исковата си молба, сочещи на иск по чл.71 ТЗ за признаване за установено по отношение на дружеството – ответник, че отказа на лицата, представляващи го да приемат заявление за записване на нови 140 271 бр. акции от ищеца е незаконен и да задължи дружеството да приеме направеното от ищеца увеличение на капитала, считано от 24.01.2011г. За основателни са приети съображенията на втория състав на СГС, постановил повторно прекратяване на производството по делото, за липсата на активна легитимация на ищеца за предявяване на иска. Според тълкуването на чл.177 ТЗ съсобствениците упражняват правата си върху акциите заедно или чрез определен от тях пълномощник, което обуславя необходимост от съвместно упражняване на правото на иск за защита на членствените им права, като процесуална предпоставка за допустимост. Прието е за необосновано твърдението на ищеца, като противоречащо на останалите обстоятелства в исковата молба, че е притежател на акции, поделени между наследниците с факта на смъртта на наследодателя, а доколкото ищецът се позовава на определение по гр.дело № 20916/2011г.на СРС, 61 състав то не формира сила на пресъдено нещо по този въпрос между страните, каквото би имало само влязлото в сила съдебно решение, както и на признанието му, че не е извършена съдебна или доброволна делба на наследствените акции между наследниците.
По предпоставките за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК:
Съгласно приетото в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС касаторът е задължен да посочи онзи материалноправния и / или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В този смисъл позоваването на противоречива съдебна практика, като допълнителен критерий, без да е посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е достатъчно за да не се допусне въззивното определение до касационен контрол. Дори да се приеме, че е поставен въпрос за активната легитимация за предявяване на иск по чл.71 ТЗ от акционер притежаващ акции в съсобственост с други лица, не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Определенията, на които се позовава касаторът – предмет на обжалване и определение №660 от 26.03.2012г. по ч.гр.д. № 801/2012г. на САС, не формират противоречива съдебна практика, тъй като са постановени в хода на инстанционното обжалване на определения на СГС по това дело. Съгласно т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС не е налице противоречива практика на съдилищата когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения, даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси. Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани не са влезли в сила. Тази постановка е относима за постановените в хода на делото определения.
По останалите два формулирани въпроса не е налице допълнителния критерий от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Бланкетното позоваване на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е основание за допускане на определението до касационно обжалване. Не са изложени аргументи за това, защо и решаването на кой от двата поставени въпроса е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбата на чл.177 ТЗ е ясна и непротиворечиво прилагана в съдебната практика – акциите са неделими и когато принадлежат на няколко лица, те упражняват правата върху нея заедно или чрез определен от тях пълномощник. По втория въпрос – подлежат ли на делба наследствените акции или същите се смятат за поделени между наследниците по закон/ теза, поддържана от частния касатор/ има задължителна съдебна практика по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК на ВКС, ГК с определение № 94 от 9.03.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 24/2011 г. – наследниците могат да извършат доброволна делба на акциите, съдебна делба на акции е недопустима, ако има спор между наследниците за размера на дяловете им, няма пречка този спор да бъде разрешен предварително по съдебен ред, чрез предявяване на иск за наследство – чл. 110, ал. 1 от ГПК и съдебното решение да бъде представено пред Централния депозитар. Въз основа на това решение могат да бъдат разкрити персонални партиди на всеки от наследниците, а в случай на остатък, който не е поделен чрез доброволна делба, само той да остане под режима на чл. 177 от ТЗ. Приетото от въззивния съд е в съответствие с цитираното определение – ищецът не доказва самостоятелни права върху претендирания от него брой акции, поради което не може да упражни самостоятелно правото на иск по чл.71 ТЗ. Посочената практика на ВКС е основание да не се допусне обжалваното определение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК тъй като вече е дадено разрешение на поставения въпрос за разрешаване на спорове между наследници на акции.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 949/25.04.2013г., постановено по ч.гр.дело № 3789/2012г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, девети състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: