1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
[населено място], 11.05.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 252/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Обжалвано е решение № 2028 от 27.12.2011г., постановено по гр.дело №2124/2011г. на Софийския апелативен съд, с което частният касатор И. С. М. осъден да заплати на ЗК [фирма] юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в общ размер 1408.40 лв. Жалбоподателят И. М. моли за отмяна на решението в частта за разноските, което в тази част има характер на определение. Според частният касатор разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК следва да бъде тълкувана само във връзка с чл.78, ал.1 ГПК – присъжда се адвокатско, респ. юрисконсултско възнаграждение, ако страната е доказала, че такива разноски са действително направени. Позовава се на критерия по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за следния въпрос: представлява ли разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК отклонение от правилото, че се дължи възстановяване само на действително направените разноски или тя има самостоятелно битие, и следва ли да бъдат представени доказателства за направени разноски, от значение за точното и еднакво прилагане на закона.
Ответникът по частната касационна жалба ЗК [фирма] в писмен отговор поддържа становище, че въпросът за правото на разноски на ЮЛ е обуславящ изхода на спора въпрос, но не е налице допълнителната предпоставка на закона – чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото е категорична съдебната практика, че се присъжда юрисконсултско възнаграждение, когато юридическото лице е защитавано от юрисконсулт. Не прави искане за присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
В Гражданскопроцесуалния кодекс, в сила от 1.03.2008 г., не е възпроизведена разпоредбата на чл.70, ал.2 ГПК отм., предвиждаща самостоятелно обжалване на въззивното решение в частта за разноските, ако не се обжалва самото решение по същество, какъвто е случая. Решението в частта за разноските, квалифицирано като определение на въззивен съд, не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 1 от ГПК, поради което Върховният касационен съд не е компетентен да се произнесе по подадената частна касационна жалба. Нормата на чл. 248, ал. 1 от ГПК предоставя възможност на страната да поиска изменение на решението в частта за разноските от съда, който го е постановил. След произнасяне на въззивния съд по искането за изменение на решението в частта за разноските, определението по чл. 248, ал. 3 от ГПК подлежи на обжалва по реда на обжалване на съдебното решение / чл.248, ал.3 ГПК/.
Подадената частна касационна жалба следва да бъде преценена като искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските, поради което следва да се върне на Софийския апелативен съд, който да я разгледа като молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА частната касационната жалба на И. С. М. от [населено място] за произнасяне по искането за изменение на решение № 2028/27.12.2011г. на Софийския апелативен съд по в.гр..д. № 2134/2011 г. в частта за разноските.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.т.дело №252/2012г. на ВКС, ТК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: