О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
С., 09.02.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА Р. Б., Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 647 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Министерството на земеделието и храните /М./ чрез юрисконсулт Г. В. срещу решение № 131/16.03.2010 г. на С. апелативен съд /С./ по гр.д. № 1439/2004 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване визира нормите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред С. градски съд /СГС/ е предявен иск с правно основание чл.74 ТЗ от Министерството на земеделието и горите, чието наименование в хода на процеса е променено на Министерството на земеделието и храните /М./, срещу [фирма] за отмяна на всички решения на проведено ОС на акционерите на 27.06.2003 г. СГС е отхвърлил иска, а С. е обезсилил решението му и е оставил без разглеждане предявения иск. С. е приел, че към момента на провеждане на процесното ОС ищецът, тогава Министерството на земеделието и горите, М., не е имал качество на акционер в ответното дружество, тъй като акционер в това дружество е бил И. – И. агенцията по селекция и репродукция на животновъдството. Обстоятелството, че след завеждането на иска и по силата на последвала заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа № РД -09-711 от 06.10.2003 г. Агенцията е поела управлението на акционерните участия в търговски дружества на първоначалния акционер – НС СРЖ – Национална служба за селекция и репродукция на животновъдството, чийто правоприемник е, не санира процесуалната активна легитимация на ищеца към датата на предявяване на иска по чл.74 ТЗ, което е абсолютна предпоставка за допустимостта на този иск. Изводът на С. е направен след обсъждане на доказателствата относно регистрацията на ответното дружество, извършените апортни вноски в него и правоприемството на акционерите, участвали в това дружество и конкретно на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът формулира като основен процесуален въпрос „необходимостта съдът да обсъди всички приети по делото доказателства, доводи и възражения на страните… да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право”. В тази връзка касаторът навежда доводи, че извършената преценка на С. е в противоречие със задължителна съдебна практика – ТР на ОСГК № 1/2001 г., както и решение и определения на тричленни състави на ВКС, които прилага. Но изложените доводи на касатора се свеждат не до липса на обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства, доводи и възражения на страните, както изисква чл.188 ГПК /отм./, а сега чл.235 ал.2 и ал.3 ГПК, а до несъгласие с крайния извод на С. след извършване на това обсъждане и преценка. Oбсъждане има, взети са предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право – конкретно заповед № РД -09-711 от 06.10.2003 г. Невъзприемането на доводите на ищеца, сега касатор, че е активно легитимиран да предяви иск по чл.74 ТЗ при изложени съображения за това, не представлява липса на обсъждане. В този смисъл доводите на касатора са за неправилност на обжалваното решение и могат да бъдат проверени след допускане на касационно обжалване като оплаквания по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не са основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК, доколкото законодателят разграничава двата вида основания и поредността за произнасяне по тях.
Не се обосновава и наличие на допълнителен критерий по смисъла на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Посочването само на разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК само по себе си не е основаниe за приложение на някоя от хипотезите, визирани в цитираните разпоредби. Не е основание за това и приложената съдебна практика – ТР № 1/2001 г. е съобразено от С., както се посочи по-горе, несъгласието е с крайния резултат, а не от липсата на обсъждане на доказателства, доводи и възражения на страните. Приложената съдебна практика на тричленни състави на ВКС касае казуси, които не са обективно идентични с настоящия и не е основаниe за приложение на разпоредбата на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на С..
Съдът не присъжда разноски на [фирма], поради липса на искане и доказателства за сторени такива пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 131/ 16.03.2010 г. на С. апелативен съд по гр.д. № 1439/2004 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.