О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
София, 06.04.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на пети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря при участието
на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 256 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на Й. Ж. Д.
за отмяна на влязло в сила решение № 1850/07.12.2011 г. по гр.д. № 6937/2011 г. на Бургаски районен съд /БРС/, постановено по реда на чл.239 ГПК. Молителят иска отмяна на постановеното неприсъствено решение от БРС като сочи основание по чл.303 ал.1 т.1 ГПК, с оглед получените доказателства за изпратен от него чрез куриерска служба писмен отговор по подадената искова молба пред БРС. Тези доказателства молителят представя с твърденията, че БРС неправилно е постановил неприсъствено решение, с оглед на приетото, че ответникът, сега молител не е представил в срок писмен отговор по подадената срещу него искова молба.
Отмяната по реда на чл. чл.303 ал.1 т.1 и сл. ГПК на влезли в сила съдебни решения не е фаза, стадий от исковия процес, а самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброени в чл.303 ГПК причини. Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Посочената разпоредба изисква още непълнотата на фактическия и доказателствен материал по делото да не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страните. Ако страната е могла да се снабди и представи в хода на делото съответното писмено доказателство, но не го е направила, тя не може да иска отмяна на посоченото основание. В случая, молителят не представя нови писмени доказателства, които са от значение за разрешаване на спора и както изисква чл.303 ал.1 т.1 ГПК, а доказателства, свързани с негово действие – изпращане чрез куриерска служба на писмен отговор по подадената искова молба пред БРС и с твърдения за неправилно /според него/ приложение на процесуалния закон – постановяване на неприсъствено решение, което не сочи основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК.
Независимо от изложеното, следва да се посочи, че се иска отмяна на неприсъствено решение. Защитата срещу постановено неприсъствено решение е регламентирана в разпоредбите на чл.240 ГПК. Съгласно чл.240 ал.1ГПК страната, срещу която е постановено неприсъственото решение в едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото, поради изчерпателно изброени от закона причини. Съгласно чл.240 ал.2 ГПК страната, срещу която е постановено неприсъственото решение, може да предяви с иск същото право или да го оспори, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно. Налице е изрично предвидена в процесуалния закон възможност за защита срещу неприсъственото решение, поради което е недопустимо да се иска отмяна на такова решение по реда на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Твърдението на молителя, че „съдебният акт на БРС „не попада в категорията на актовете по чл.240 ГПК” не обуславя допустимост на подадената молба за отмяна по чл.303 и сл. ГПК. Видно от приложеното гр.д. № 6937/2011 г. решението на БРС е постановено на основание чл.239 ал.1 ГПК вр. чл.239 ал.2 ГПК и за защитата срещу него е приложима изрично предвидената в процесуалния закон възможност по чл.240 ГПК, а не общия ред по чл.303 ал.1 т.1 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че подадената молба за отмяна не следва да се допуска до разглеждане. Доколкото подадената молба за отмяна не следва да се допуска до разглеждане, съдът не се произнася и по направеното искане в молбата за спиране изпълнението на решението на БРС.
Мотивиран от горното и на основание чл.307 ал.1 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до разглеждане молбата на Й. Ж. Д. по чл.303 ал.1 т.1 ГПК за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение № 1850/07.12.2011 г. по гр.д. № 6937/2011 г. на Бургаски районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до молителя пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.