О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 662
[населено място], 16.10.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №1219 /2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на П. Хю О’Х. гражданин на Република И., чрез адв. В. Д. срещу решение от №1357 от 25.07.2011г. по гр.дело №1461/2011г. на САС, гражднско отделение, четвърти състав. Касаторът искат отмяна на решението като неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържат критериите за селекция на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси : 1. сключена ли е сделка / договорна ипотека/ със самия имот – описания в договора апартамент или само с правото на строеж за изграждането му; 2. при ипотекирано право на строеж преди изграждането на имота – описания в договора апартамент, ипотеката ще простре ли действието си и върху апартамента; 3.учредителната договорна ипотека представлява ли сделка от категорията на посочените в чл.4.2 във вр. с чл.4.1, б”б” от процесния договор. Според касатора така формулираните въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като решаването им зависи от конкретното дело, в какъвто смисъл са определения №36 по т.дело №517/2008г., определение №482 по ч.т.дело № 311/2009г., определение №221 по т.дело № 275/2009г. , определение № 542 по гр.дело № 707/2010г. на ВКС. Според касатора по така поставените въпроси няма трайна съдебна практика, с изключение на решение №1029 по гр.дело №337/1999г. на Vгр.о. ВКС, аргумент за хипотезите на т.3, на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], чрез процесуалния си представител адв.С. Г. е депозирал писмен отговор по чл.287 ГПК. В отговора е изразено становище, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допустимост на касационната жалба, защото формулиранети от касатора въпроси не са съществени по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, САС не се е произнесъл конкретно по поставените въпроси и на последно място въпросите не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Моли за присъждане на направените по делото разноски. С допълнителна молба вх. № 8711/ 13.09.2012г. ответникът по касация представя договор за правни услуги №261/11.09.2011г., списък на разноските, платежно нареждане за внесен адвокатски хонорар в размер на 2400 лв., извлечение от сметка на адвокатско дружество “Г. и Партньори” за постъпило плащане на адвокатското възнаграждение.
Третото лице помагач [фирма] не заявява становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и/или процесуално право при наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
С обжалваното решение са отхвърлени исковете на П. Хю О’Х. против [фирма] – София искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата от 92 535.21 лв., претендирана като платена на отпаднало основание цена по развален предварителен договор от 11.05. 2006 г. за покупко – продажба на недвижим имот апартамент № F 206, разположен на втория етаж, ниво +3, в Комплекс „А. С.” в землището на [населено място], за сумата от 5808.82 лв. представляваща депозит за резервация, ведно със законната лихва, като в останалата обжалвана част решението на СГС от 10.02.2011г. по гр.д. № 12618/2009г. е оставено в сила. Софийският апелативен съд е приел, с оглед на събраните по делото доказателства за изпълнение от страните на предварителния договор, че правилното решаване на делото изисква отговор на два въпроса : 1. учредените от продавача договорни ипотеки представляват ли разпореждане с обекта, предмет на предварителния договор и 2. развален ли е предварителния договор, считано от датата на получаване от продавача на нот.покана на купувача за разваляне на договора. В отговора на въпросите съдът е приел, че към датата на учредяване на ипотеката имотът, предмет на договора за продажба, не е бил обособен като самостоятелен обект и за продавача не е възникнало задължението да прехвърли имота на купувача, освободен от тежести. Увреждаща купувача би била тази сделка, която е сключена с изградения вече имот и биха направили невъзможно прехвърлянето му без тежести. От тук е направен извода, че за купувача не е възникнало правото да развали договора без предизвестие, поради което направеното с нот. покана изявление не е породило действието си. Тъй като предварителния договор не е развален, не е отпаднало и основанието за даването на сумите.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси са относими към предмета на конкретното дело, но са от значение за правилността на въззивното решение. Първият от въпросите сключена ли е сделка / договорна ипотека/ със самия имот – описания в договора апартамент или само с правото на строеж за изграждането му е фактически и е изцяло обусловен от доказателствата по делото – сключената договорна ипотека с нот.акт № 88 и № 89 от 8.11.2007г. След като въпросът е фактологично обусловен и е от значение за правилността на решението не е налице основния критерий по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. САС се е произнесъл по втория въпрос – при ипотекирано право на строеж преди изграждането на имота – описания в договора апартамент, ипотеката ще простре ли действието си и върху апартамента, но така както е поставен не се явява обуславящ изхода на спора, поради което не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Съдът е направил разграничение на действието на ипотеката върху право на строеж, върху което е учредена преди да е реализирано строителството и действието на ипотеката върху построените обекти след реализирането на правото на строеж и в този смисъл изводите му съвпадат с доводите на касатора за действие на ипотеката върху вече изграден обект, подкрепени с представеното решение №1029 по гр.дело № 337/1999г. на ВКС, V гр.о. За да отхвърли искът по чл.55, ал.1, пр.3 ГПК и акцесорния на него иск по чл.86 ЗЗД, САС обаче е направил решаващ за изхода на спора извод, че учредената договорна ипотека не е пречка продавачът да изпълни задълженията си по договора, тъй като може да извърши заличаване на ипотеката преди сключване на окончателния договор. Третият въпрос се отнасят до извършената от съда преценка по повод съдържанието на обективираните в чл.4.2 и чл.4.1, б.”б” от предварителния договор клаузи, на обосноваността и законосъобразността на възприетите в резултат на тяхното тълкуване изводи, и по конкретно, че потестативното право за едностранно разваляне на договора ще настъпи, ако е налице увреждане на интереса на купувача. Тъй като отговорът на въпроса е изцяло в зависимост от извършената от съда преценка на доказателствата и на даденото тълкуване на две от клаузите в сключения между страните предварителен договор, той не може да обоснове общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, в каквато насока са и указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Допълнителен аргумент за недопускане на касационното обжалване е липсата на твърдяната от касатора допълнителни предпоставки, специфични за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Изложените от касатора аргументи не са относими към разрешението по тълкуването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Не е аргумент за допускане касационното обжалване на въззивното решение на САС по чл.280, ал.1, т.3 ГПК решение №1029 по гр.дело № 337/1999г. на ВКС, Vгр.о., в което е прието, че ипотека може да бъде учредена както върху недв. имот, така и върху право на строеж и ако правото на строеж е ипотекирано преди изграждането на сградата, вкл. в хода на строителството, ипотеката ще се разпростре и върху сградата. САС също приема, че след реализирането на правото на строеж ипотеката разпростира действието си върху изградения обект, предмет на правото на строеж, т.е. не е налице противоречиво разрешен правен въпрос – за действие на ипотеката – за да се налага тълкуване на правните норми, които я регулират или промяна на съдебната практика. Представените с изложените съдебни актове по чл.288 ГПК също не са аргумент за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК тъй като в тях отделни състави на ВКС са се произнесли по приложението на закона с оглед на конкретните факти по всяко едно от делата.
С оглед на изхода на касационното обжалване, на ответника ще следва да се присъдят разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК в размер на 2400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1357/25.07.2011г., постановено по в.гр.дело №1461/2011 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, четвърти състав.
ОСЪЖДА П. Хю О’Х. гражданин на Република И. да заплати на [фирма] – София разноски 2400 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: