1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
[населено място], 14.03.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №512/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на С. А. Ю. от [населено място], чрез адв. Д. С. срещу решение №352 от 14.02.2012г., постановено по гр.дело №2275/2011г. на САС, в частта, с която е отхвърлен предявения от нея иск по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на неимуществени вреди за разликата над 170 000 лв. до 400 000 лв. Като значим за изхода на делото въпрос сочи този за критериите, по които следва да се определи обезщетението за неимуществени вреди, вследствие на получени при телесни увреждания, въпрос разрешен в противоречие с Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС и решение № 93 от 23.06.2011г. на ВКС, ТК по т.дело № 566/2010г. Релевира оплаквания за неправилно приложение от съда на чл.52 ЗЗД и на чл.12 от Директива 2009/103/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно Застраховка “Гражданска отговорност”. Позовава се на параграф 27 от ПЗР на КЗ, с който е определен минималната застрахователна сума на 1 000 0000 лв.
Ответникът по касация ЗК [фирма] В писмен отговор ЗК [фирма] излага подробни съображения за недопускане касационно обжалване на въззивното решение. Не е направено искане за присъждане на разноски.Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Производството пред съдилищата е образувано по предявен от С. Ю. срещу ЗК [фирма] иск по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, причинено при доказана вина на водача на автомобила А. Р., застрахован по риска “Гражданска отговорност”. Искът от 400 000 лв. е уважен за сумата от 170 000 лв. за търпени болки и страдания от уврежданията. Единствено спорен по делото въпрос е този за размера на обезщетението, което трябва да се присъди на пострадалата ищца от ПТП.
Въпросът за определяне на размера на претендираното обезщетение за търпени неимуществени вреди е релавантен за изхода на спора по делото. Действително при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази изискванията за справедливост като основен критерий визиран в чл.52 ЗЗД, в какъвто смисъл са указанията в т.11 от ППВС №4/1968г. В случая настоящия съставът на ВКС, ТК приема, че при определяне на размера на обезщетението решаващият съд се е съобразил с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и посочените в ПП на ВС обстоятелства и критерии, като съдът е посочил конкретните обстоятелства, от значение за определяне на обезщетението – характера на уврежданията, проведеното лечение, търпените от ищеца неудобства, трайните и необратими увреждания, възрастта на пострадалата, огромния стрес, който е изживяла от причинените й от катастрофата травми и проведеното лечение, който продължава и към момента предвид затрудненията на пострадалата за придвижване, влиянието на уврежданията върху самочувствието и самооценката на пострадалата. Решението на въззивния съд не е в противоречие с решение №93 по т.дело № 566/20120г. на ВКС, ТК, имащо задължителен за съдилищата характер, съгласно т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд, за да увеличи размера на обезщетението от 120 000 лв. на 170 000 лв., е взел предвид не само приетите от СГС физическите страдания, но и психическата травма и страдания, които ищцата търпи от причинените й при ПТП телесни увреждания. С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на чл.52 ЗЗД и тези указания са съобразени от САС, а доколкото е необходима конкретна преценка на фактите за причинените вреди за всеки отделен случай при риска “Гражданска отговорност” не може да се формира единна практика, валидна за всички случай. Както е посочила касаторката, в изпълнение на задълженията вменени на държавите – членки с Директива 1009/130/ ЕО е изменен параграф 27 ПЗР на КЗ чрез определяне на минималните застрахователни суми по застраховка “Гражданска отговорност”. В случая обаче, след като решението на САС не е постановено в отклонение от задължителната съдебна практика, не се налага решението да се допуска до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В заключение, касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова ВКС, ТК състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №352 от 14.02.2012г., постановено по гр.дело №2275/2011г. на САС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: