О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 695
гр.София, 21.10.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 307/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Б. С. Т., чрез адв. Р. Д. АК гр.Ловеч срещу решение №110 от 15.05.2009г., постановено по в.гр.дело №56/ 2009г., с което е оставено в сила решение № 202 от 13.11.2008г. по гр.дело № 162/2008г. на В. окръжен съд. С последното е отхвърлен искът на Б. С. Т. против И. И. Ч. за сумата от 10 800 лв. на основание подписан на 23.07.2007г. в гр. Т. запис на заповед.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът счита, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
В писмен отговор наследниците на ответника И. И. Ч., починал в хода на процеса, И. Н. Ч., П. И. Ч. и И. И. Ч. считат, че не са налице предпоставките на закона за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, поради неизпълнение на изискването на чл.280, ал.1 ГПК касаторът да формулира материалноправния или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, на съдилищата или да е от значение за точното прилагане закона и от значение за развитие на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да отхвърли иска, съдът е приел, че издадения в полза на Т. от И. Ч. запис на заповед от 23.07.2007г. за сумата от 10 800 лв. е действителен, но с него се обезпечава изпълнението на договор за наем между търговците ЕТ “К. – Б. Т.” – наемодател, със собственик и представляващ Б. С. Т. и “Г.” ЕООД – наемател, представлявано от И. И. Ч. от 30.04.2007г. за месеците юни, юли и август 2007г. Съдът е приел, че сумата по записа на заповед е недължима защото ответникът – наемател и издател на записа на заповед, е доказал погасяване на задължението по договора за наем чрез заплащането му, обезпечено със записа на заповед. За да достигне до този извод съдът е обсъдил както абсолютните, така и личните възраженията на ответника по повод на издадения запис на заповед. За правно ирелевантно е прието възражението на ищеца, че страни по договора за наем са търговци. Отчетено е от съда, че Ч. е едноличен собственик и управител на търговското дружество и със записа на заповед лично е гарантирал задълженията по договора за наем. Крайните си изводи за неоснователност на предявения иск съдът е изградил след обсъждане на събраните по делото доказателства.
Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване е неоснователно. Касаторът не е обосновал двете предпоставки на чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК – основна и допълнителни. Съдът е разгледал искът по чл.534 ТЗ от обективна и субективна страна така както е предявен. Разгледан е спор, възникнал между физически лица по повод издаден запис на заповед, по който съдът се е произнесъл с въззивното решение. В този смисъл, формулирания от касатора въпрос, че възникналите правоотношения са между физически лица, не е решаващ за крайния изход на делото. Доводите, че не са обсъдени всички събрани по делото доказателства, са относими към основанията за евентуална неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, различни от основанията за допускането му до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Не посочване на общото основание за селектиране на касационната жалба само по себе си е достатъчно да се откаже допускането й до касационно обжалване. Не са налице и допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Позоваването на решение №229 от 28.02.2003г. по гр.дело №899/2000г. следва да бъде квалифицирано към основанията по чл.280, ал.1, т.2 ГПК защото няма задължителен за съдилищата характер и не попада в категорията решения, основания за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1 ГПК съобразно приетото в т.2 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Обжалваното решение не е в противоречие на решение №229, доколкото въззивният съд също е приел, че записа на заповед е едностранна абстрактна сделка, която поражда задължение на издателя да заплати на поемателя посочената в нея сума, с оглед на действителния й характер. В случая обаче съдът е приел обвързването на издадения запис на заповед с каузално правоотношение, каквато обвързаност е приета за допустима в решението на ВКС по гр.дело №899/2000г.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Формулираният от касатора материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото “дължима ли е сума по запис на заповед, който е издаден без да е налице каузална сделка или каквото и да е друго основание” не е обусловил изводите на съда за недължимост на претендираната от ответника сума. Това основание би било налице, когато се касае за приложение на законова разпоредба, която е неясна и се налага да бъде тълкувана и по която липсва съдебна практика, или когато, макар и непротиворечива, определена съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и като такава следва да бъде изоставена. Във всички случаи обаче касаторът трябва да аргументира становището си защо счита, че поставените от него въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, каквито аргументи в случая не са наведени. Отделно от това има установена съдебна практика, в която се приема, че абстрактния характер на записа на заповед не дава основание той да се разглежда откъснато от каузалното отношение между страните по делото, тъй като не може да има сделка лишена от основание, т.е. за възможността с издадения запис на заповед да се обезпечи каузално правоотношение, каквато се съдържа в представените с отговора на ответниците по касационната жалба съдебни решения на ВКС. Доколко обаче има връзка между двете сделки – абстрактната и каузалната, е въпрос фактически и подлежи на установяване по всяко дело.
В заключение не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1- т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
На ответниците не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение след като не е направено искане по чл.81 ГПК.
С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №110 от 15.05.2010г., постановено по в.гр.дело №56/2009 г. на Апелативен съд, гр.Велико Т., гражданска колегия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСАДЕТАЛ:
ЧЛЕНОВЕ: