О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 804
София, 25.10. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 17.10. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело № 1239 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК] и Р. С. В., двамата чрез адвокат А. М., с вх.№ 7212/26.11.2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд, срещу решение №482 от 25.10.2012 г. по гр.д.№677/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 422 от 14.05.2012 г. по гр.д.№3391/2011 г. на Пазарджишкия районен съд, с което е уважен предявеният от [фирма], ЕИК[ЕИК], в качеството му на лизингодател, срещу касаторите- [фирма], ЕИК[ЕИК], като лизингополучател, и срещу Р. В., като поръчител, иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземането на ищеца в размер общо на сумата 17 095 евро, представляваща неизплатени пет броя лизингови вноски по два договора за лизинг, за всяка от които са издадени записи на заповед. На основание чл.417, т.9 ГПК за посочената сума по заявлениe на [фирма] е издадена Заповед за незабавно изпълнение №2280 от 02.09.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д.№2672/2010 г. на Пазарджишкия районен съд. Настоящите касатори са направили възражение по чл.414 ГПК, като първоинстанционният съд служебно е констатирал, че исковата претенция е заявена в указания едномесечен срок по чл.415 ал.1 ГПК.
Касаторите твърдят, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК. Навежда доводи, че в исковото производство съдът е длъжен да обсъжда доводите на жалбоподателите, направени в заповедното производство относно наличието на предпоставките по чл.415, ал.2 ГПК за обезсилване на заповeдта за изпълнение. Подържа, че неправилно Пазарджишкият окръжен съд е приел, че след като заявителят е уведомил заповедния съда за предявяване на иска по чл.422 ГПК, без да представи доказателства за това, съдът е следвало да му укаже да представи такива. Формулира процесуалноправни въпрос, които могат да се обединят в един, а именно: Кога в заповедното производство следва да бъдат представени доказателства, че заявителят е предявил иск в установения срок и Когато заявителят е уведомил заповедния съд, че е подал исковата си молба в срок, без да представи доказателства за това, длъжен ли е заповедният съд да му укаже повторното представяне на такива. Подържа наличието на допълнителните основания за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Формулираните от касатора правни въпроси, не представляват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Съгласно т.1 на ТР1-2010 –ОСГТК значим за изхода на делото е въпрос, залегнал в предмета на спора и обусловил конкретните правни изводи на съда. Въпросите, които поставя, са относими към разпореждането на заповедния съд, с което се отказва обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, поради твърдяното от касатора неправилното приложение на чл.415, ал.2 ГПК. В исковото производство не може да се проверяват изводите на заповедния съд за липсата на основание за обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение. Последователна и непротиворечива е задължителната практика на ВКС, че предявяването на специалния установителен иск по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК предпоставя наличие на издадена в полза на заявителя-кредитор заповед за изпълнение, която е оспорена от длъжника с материалноправно възражение по чл.414, ал.1 ГПК. Подаването на възражението, с което се оспорва вземането, поражда правния интерес за кредитора да предяви положителния установителен иск. З. не само трябва да уведоми заповедния съд за предявяването му, но и да представи доказателства за това в срока по чл.415, ал.1 ГПК. Проверката за спазването на тези изисквания, е предоставена в компетентността на заповедния съд, като последица от нея е произнасянето му дали са налице предпоставките за обезсилване на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, което е и сторено в случая. Влязлото в сила определение, с което се обезсилва заповедта за изпълнение, р.п. необжалваемото разпореждане, с което се отказва обезсилването, не може да бъде пререшавано в исковото производство. Съдът в исковото производство не може да извършва проверка на правилността на определението на заповедния съд по чл.415, ал.2 ГПК. Предпоставка за предявяването на този иск е развилото се производство по чл.415 ГПК пред заповедния съд.
Не е налице и допълнително подържаното основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Представените определения №123 от 27.01.2010 г. по ч.т.д.№736/2009 г. на ВКС, І Т.О., №124 от 27.01.2010 г. по ч. т.д.№20/2010 г. на ВКС, І Т.О. и №247 от 18.05.2009 г. по ч.гр.д.№166/2009 г. но ВКС, ІV Г.О. са относими към проверката, която извършва заповедния съд по чл.415, ал.2 ГПК, не и по въпроса дали такава следва да извършва и съдът в исковата производство. Останалите приложени определения са такива по чл.274, ал.3 във вр. с чл.288 ГПК, поради което не доказват наличие на противоречива съдебна практика по смисъла на т.2 и т.3 на ТР1-2010-ОСГТК.
Въпросът дали при уведомяване на заповедния съд от заявителя, че е предявил иска по чл.415, ал.1 ГПК, без да представи доказателства за това, съдът следва повторно да му укаже да ги представи, също е неотносим към настоящето производство. Той е свързан с редовността на молбата на заявителя по чл.415, ал.2 ГПК, отправена до заповедния съд, а не до настоящата искова молба. При това не е налице и подържаната предпоставка на чл.280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като по въпроса за срока и начина по който следва да се представят доказателства за предявяване на иска по чл.415, ал.1 ГПК съществува изобилна и непротиворечива съдебна практика– определение № 247/18.05.2009г. по ч. гр. д. № 166/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 123/27.01.2010г. по ч. т. д. № 736/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 124/27.01.2010г. по ч. т. д. № 20/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 133/29.01.2010г. по ч. т. д. № 41/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 490/21.06.2010г. по ч. т. дело № 254/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 494/02.07.2010г. по ч. т. дело № 403/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. ..
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение №482 от 25.10.2012 г. по гр.д.№677/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 422 от 14.05.2012 г. по гр.д.№3391/2011 г. на Пазарджишкия районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: