Р Е Ш Е Н И Е
№ 53
София, 29.04.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 14.04. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря К. А.
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело № 98 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.218в ГПК, отм.
Постъпила е касационна жалба от С. община с вх.№3479 от 15.06.2005 год. на Софийския апелативен съд срещу решение от 25.04.2005 год. по гр.д.№2132/2004 год. на Софийския апелативен съд, 5 състав, ГК, в частта, с която частично е отменено първоинстанционното решение на Софийския градски съд и са отхвърлени предявени от касатора срещу [фирма] искове с правно основание чл.92 ЗЗД за общата сума от 146 138 лв. С решение от 14.07.2004 год. по т.д.№1278/2001 год. на Софийския градски съд, VІ ТО, 1 състав са уважени предявените от касатора срещу Р.”И.”,[населено място], с променено наименование К. „И. Л.-София”, искове с правно основание чл.92 ЗЗД за присъждане на неустойка за неизпълнение на сключения между С. О. и Р.”И.”,[населено място] на 17.12.1998 год. приватизационен договор за продажба на обект-бакалия в Ж.К.”Л.” бл.135, маг.№2, находящ се в кв.30а, м.ж.к.”Л.”-10 м.р.: за неизпълнение на задължението по чл.8.2 от Договора- да се запази предмета на дейност на обекта- сумата 7 300 лв., за неизпълнение на задължението по чл.8.4 от Договора- влагане на инвестиции за периода 1999-2000 год.-сумата 9 446.51 лв. и за неизпълнение на задължението по чл.8.5 от Договора –разкриване и подържане на работни места за периода 1999-2001 год.- сумата 129 391.71 лв. За посочените суми на основание чл.15, ал.3, стара ал.2, ТЗ солидарно са осъдени първоначалния ответник, купувач по приватизационната сделка Р.”И.”, с променено наименование К. „И. Л.-София” и привлеченият на основание чл.117, ал.4 ГПК, отм. ответник [фирма]. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че с представеното в първоинстанционното производство У. от 08.09.2003 год. по ф.д.№15926/1998 год., съдържащо отразяване по партидата на правоприемника [фирма] прехвърляне на Р. „И.”, не се удостоверява сключване на сделка за продажба на търговското предприятие на кооперацията. Приел е още, че не е доказано правоприетството между страните по евентуалната сделка за продажба на търговското предприятие на кооперацията, поради което не е налице предпоставката на чл.15, ал.3, предишна алинея втора ТЗ, за ангажиране солидарната отговорност на правоприемника- [фирма], поради което искът по отношение на него е отхвърлен.
Касаторът С. община твърди, че решението на Софийския апелативен съд, в отхвърлителната му част е неправилно, защото правоприетството между купувача по приватизационната сделка- Р.”И.” и преобретателя по сделката с правно основание чл.15, ал.1 ТЗ е доказано с представеното пред първата инстанция и описано по-горе У. за актуално състояние на [фирма].
Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1, ГПК отм. от страна участник във въззивното производство, срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради връзката между обективно съединените искове, единият от който е с цена над 25 000 лв., поради което е процесуално допустима.
Касационната жалба е неоснователна.
Правилно Софийският апелативен съд е приел, че с представеното съдебно У. от 08.09.2003 год. по ф.д.№15926/1998 год., съдържащо отразяване по партидата на правоприемника [фирма] прехвърляне на Р. „И.”, не се удостоверява правоприемство между купувача по приватизационната сделка- Р. „И.” и евентуалния преобретател на търговското й предприятие-[фирма]. Това вписване буквално преценено дори не съдържа данни за прехвърляне на търговското предприятие на кооперацията, защото в удостоверението е отразено прехвърляне на самата кооперация. Но дори да се приеме, че отразява прехвърлянето на търговското й предприятие, както и че вписването само по партидата на купувача по сделката по чл.15, ал.1 ТЗ, е достатъчно/ макар и в нарушение на чл.15 ал.3 ТЗ, при липса на вписване по партидата на кооперацията-продавач/, извършеното вписване не доказва извършването на сделката за продажба на търговско предприятие. Вписването на продажбата на търговското предприятие няма конститутивен ефект и то не е елемент от фактически състав на сделката/арг. от чл.7, ал.2 ЗТР, възпроизвеждащ принципа на чл.4а ТЗ, отм. във вр. с чл.16 ТЗ/. Конститутивно е само това вписване, което законът изрично е определил като такова. Вписването на продажбата на търговското предприятие има само декларативно действие. По този въпрос има и задължителна съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК-вж. Решение №12 от 03.11.2009 год. по т.д.№122/2009 год. на ВКС, І Т.О./. Продажбата на търговско предприятие е формална сделка, при която постигнатото по нея съгласие следва да бъде облечено в указаната от закона форма за действителност- писмена форма с нотариална заверка на подписите-чл.15, ал.1 ТЗ. Липсата по делото на такъв писмен документ, материализиращ волеизявлението на страните по продажбата на търговското предприятие на кооперация, не може да бъде заместено с удостоверението за вписване на сделката, поради което правилно Софийският апелативен съд е приел, че не е доказано правоприемството между ответниците Р.”И.”, с променено наименование К. „И. Л.-София”, и [фирма].
Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 25.04.2005 год. по гр.д.№2132/2004 год. на Софийския апелативен съд, 5 състав, ГК, в частта, с която са отхвърлени предявени от С. община срещу [фирма] искове с правно основание чл.92 ЗЗД за общата сума от 146 138 лв.
В останалата част решението като необжалвано е влязло сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: