О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 670
София, 19.10. 2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 380 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. М. И. чрез адвокат К. Н. срещу решение № 211/14.02.2012 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 2988/2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване визира всички разпоредби на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Г. не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен иск от И. М. И. по чл.288 ал.1 т.1 КЗ срещу Г. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП в размер на 40000 лв. Ищецът твърди, че като пешеходец е пострадал при ПТП, причинено от неустановен автомобил – получил е счупване на хирургичната шийка на лява раменна кост, което му е причинило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник. СГС е уважил иска за 20000 лв. с лихви и разноски и го е отхвърлил за разликата до 40000 лв. По жалба на ищеца САС е потвърдил решението на СГС в отхвърлителната му част. САС е приел, че определеното от СГС обезщетение в размер на 20000 лв. е справедливо с оглед характера на уврежданията, причинените затруднения на ищеца, продължителността на проведеното лечение, останалите последици от увреждането и необходимостта от предстоящо оперативно лечение за поставяне на изкуствена става.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай в изложението си касаторът визира като правни въпроси, обуславящи изхода на спора размера на присъденото обезщетение по чл.52 ЗЗД и критериите за определянето му. Поддържа, че САС неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД, присъденото обезщетение е крайно занижено, необходимо е да се уеднакви съдебната практика при присъждане на застрахователни обезщетения на неимуществени вреди, тъй като тази практика е противоречива, липсва точно прилагане на закона и няма развитие на правото.
Въпросът за определяне размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди е във връзка с изхода на спора, но при определяне му решаващият съд следва да съобрази изискванията на справедливостта като основен критерий, визиран в чл.52 ЗЗД. В този смисъл са и указанията, дадени в т.11 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, с които САС се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелства – причинените затруднения на И. М. И., продължителността на проведеното лечение, останалите последици от увреждането и необходимостта от предстоящо оперативно лечение за поставяне на изкуствена става. Законовата разпоредба, регламентираща критерия за определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е на чл.52 ЗЗД и критерият е справедливостта. При изискване на конкретна преценка, не би могло да има уеднаквяване на обезщетения, присъдени при различни случаи, при които е извършена преценка на конкретните увреждания, на конкретно претърпените болки и страдания и конкретно необходимия размер на обезщетения за същите. Щом разрешението на въпроса е фактологично обусловено и изисква конкретна преценка на всеки конкретен случай, няма основание да се приеме наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК /т.2 и т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Не са налице и предпоставки за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото касаторът не излага конкретни съображения за това /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/, а самото цитиране на законовата разпоредба не обуславя приложението й.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са претендирани, нито има доказателства да са направени разноски за настоящата инстанция от тази страна.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 211/14.02.2012 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 2988/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.