О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
София, 11.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 04.07. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №136/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат М. Б., с вх.№19588/22.02.2012 г. на Софийския градски съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 20.02.2012 г., срещу Определение от 20.01.2012 г. по ч.гр.д.№16799/2011 г. на Софийски градски съд, ТО, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу Разпореждане от 19.10.2011 г. по гр.д.№39821/2011 г. на Софийския районен съд, ІІ ГК,68 състав, с което е отхвърлено изцяло заявлението му по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение за парични суми, представляващи според заявителя вземания за „главници” и „неустойки” за дължима цена на доставени строителни материали, описани по фактури, произтичащи от сключения между страните на 23.10.2009 го. договор за покупко-продажба на строителни материали. С обжалваното определение Софийският градски съд е споделил изводите на районния съд, че подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК не отговаря на изискванията за редовност по чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1,т.4 ГПК-липсва индивидуализация на стоките , предмет на доставките , по вид и количество, както и данни за изпълнение на задължението на заявителя за тяхната доставка. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, ал1,т.4 ГПК, защото вземанията, претендирани в заповедното производство, са индивидуализирани в т.12 от заявлението чрез описаните фактури и посочен падеж. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, като твърди, че въпросът за индивидуализацията на вземането-достатъчно ли е да се извърши чрез посочване на фактурите, издадени от продавача, както и на падежа му, се разрешава противоречиво от съдилищата.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване с оглед общия размер на претендираната цена по продажното правоотношение / чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение на Софийския градски съд не следва да се допуска до касационeн контрол. Поставеният правен въпрос за индивидуализацията на вземанията, за които се иска издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК чрез издадените за тях фактури, е от значение за изхода на конкретното дело, но не е налице подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. С представените по делото два броя заявления, изходящи от настоящия частен жалбоподател, за издаване на заповеди за изпълнение по чл.410 ГПК на основание други фактури, както и с приложените влезли в сила съдебни решения по различни исковете по чл.415, ал.1 ГПК за установяване на вземанията му, произтичащи от различни фактури, без да са свързани със съответните издадени заповеди за изпълнение, той не доказва противоречива съдебна практика по въпроса за необходимото съдържание на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Независимо връзката между предмета на установителния иск по чл.415 ГПК и предмета на вземанията, индивидуализирани в заявлението в заповедното производство, приложените решения, постановени в исковото производство, не доказват противоречива съдебна практика по въпроса за спазването на императивните изисквания на закона за редовността на заявлението по чл.410 ал.2, във вр. с чл.127, ал.1,т.4 ГПК. Доколко конкретните фактури индивидуализират вземания за дължима продажна цена, е въпрос на конкретна преценка, съобразно съдържащите се в заявлението за издаване на заповед за изпълнение данни за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. При това трайно установена е практиката на ВКС, че в заявлението, заедно с приложенията към него: договор, фактури, каквито по делото липсват, трябва да се съдържа описание на стоките, предмет на продажбата, както и всички обстоятелства от значение за възникването , съществуването и изискуемостта на вземането. С поредица определения по чл.274, ал.3,т.2 ГПК, Върховният касационен съд се е произнесъл, че редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка по чл.411, ал.2 ГПК за издаването й-вж.Определение №2/08.01.2009 г. по ч.т.д.№311/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О., Определение №420/25.06.2009 г. по ч.т.д.№409/2009 г. на ВКС, І Т.О., Определение №117/06.03.2009 г. по ч.т.д.№53/2009 г. на ВКС, І Т.О., Определение №49/20.01.2011 г. по ч.т.д.№705/2010г. на ВКС, І Т.О.. Съгласно тях несъответствието на заявлението с разпоредбите на чл.127, ал.1,т.4 ГПК е основание за постановяване на отказ от издаването на исканата заповед за изпълнение. Не доказват противоречива съдебна практика по въпроса за необходимата индивидуализация на вземанията в заповедния иск и приложените съдебни решения, постановени по осъдителни искове, защото те не са относими към заповедното производство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение от 20.01.2012 г. по ч.гр.д.№16799/2011 г. на Софийски градски съд, ТО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: