О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
[населено място], 10.02.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. №549 /2011 год. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК и е образувано по частна жалба на [фирма], чрез управителя си А. М. срещу определение №342 от 9.05.2011г., постановено по ч.т.дело №179/2011г. на ВКС, ТК, състав на първо отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на дружеството – жалбоподател. Определението е обжалвано и в частта на присъдените в полза на [фирма] – София разноски за частното касационно производство. Искането е за отмяна на определението като неправилно.
В писмен отговор дружеството – ответник [фирма] – София счита частната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна. Изложените в частната жалба оплаквания са неоснователни.
С обжалваното определение ВКС, ТК е оставил без разглеждане частната касационна жалба срещу определението на СГС, с което е потвърдено определение на СРС, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск срещу дружеството – жалбоподател и е осъдено да заплати в полза на молителя по обезпечението на бъдещ иск направените от него във въззивното производство разноски от 700 лв. За да приеме недопустимост на частната касационна жалба съставът на ВКС е съобразил постановките на ТР №1 от 21.07.2010г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които от касационния контрол са изключени определенията на въззивен съд, с които е потвърдено определение на първоинстанцинен съд по молба за обезпечение. ВКС се е позовал и разпоредбата на чл. 396, ал.2, изр.3 ГПК /ДВ бр. 100 от 2010г./, съгласно която касационния контрол на определения на въззивен съд, постановено в производство по обезпечения, е допустим при условията на чл.280, ал.1 ГПК когато обезпечението е допуснато от въззивен съд. Недопустимостта на касационното производство срещу определението на въззивния съд е пречка съдът да се произнесе по предпоставките за допустимост на касационното обжалване. С оглед на изложеното определението на състава на ВКС, ТК с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на [фирма] вх. № 46321 от 22.06.2010г. срещу определението на СГС от 20.05.2010г. ще следва да бъде потвърдено като правилно.
По частната жалба срещу определението на ВКС, ТК, с което в полза на [фирма] са присъдени разноски в размер на 700 лв.
Жалбата е неоснователна. На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника по частната касационна жалба [фирма] са присъдени разноски от 700 лв., документирани с договора за правна защита от 31.10.2010г. Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт , с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. Отговорността за разноски при обжалване на съдебен акт е за неоснователно повдигнат спор пред следващата инстанция. Ако жалбата бъде уважена, на жалбоподателя се дължат разноски с оглед на резултата от обжалването /арг. чл.78, ал.1 ГПК/, обратно – при неоснователна жалба жалбоподателят дължи заплащане на разноските на ответната страна / чл.78, ал.3 ГПК/. Без значение за отговорността за разноски е дали жалбата е разгледана по същество или е оставена без разглеждане, поради нейната недопустимост, след като съдът е сезиран за произнасяне с нея и страната е направила разноски по повод на подадената жалба. На основание чл.81 ГПК на ответника по частната жалба ще следва да бъдат присъдени документираните разноски с договор за правна защита от 15.07.2011г.
Водим от горното съставът на Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №342 от 9.05.2011г., постановено по ч.т.дело № 179/2011г. на съд. Върховния касационен съд, ТК, състав на първо отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба вх. № 46321/22.06.2010г. на [фирма] – София.
ОСЪЖДА [фирма] – София да заплати на [фирма] – София разноски 700 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: