О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
София, 12.03.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 582 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. Н. М. и В. И. М. чрез адвокат П. К. срещу решение № 184/08.02.2012 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по в.гр.д. № 3020/2011 г. по отношение частта, с която предявените искове на касаторите срещу ЗК [фирма] са отхвърлени за разликата от уважените до предявените размери.
В касационната жалба касаторите поддържат оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ЗК [фирма] оспорва допускането на жалбата по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени искове от В. Н. М. и В. И. М. срещу ЗК [фирма] по чл.226 ал.1 КЗ в размер на по 200000 лв. за всеки със законна лихва. Ищците претендират застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на тяхната дъщеря, настъпила при ПТП на 24.08.2008 г. СГС е присъдил обезщетение за всеки от ищците от по 100000 лв. със законната лихва, считано от 24.08.2008 г. до окончателното плащане и е отхвърлил исковете за разликата от 100000 лв. до 200000 лв. По жалби срещу първоинстанционното решение в цялост, САС го е потвърдил. САС е приел, че дъщерята на ищците е починала при ПТП, настъпило на 24.08.2008 г., причинено при управление на МПС от Б. М., който предприел маневра изпреварване на МПС, при което загубил контрол върху управлението и МПС-то преминало в лентата за насрещно движение, ударило се в крайпътно дърво и се самозапалило. В това МПС са починали водачът и тримата пътници, между които е била и дъщерята на ищците. Процесното МПС е имало застраховка по риска „Гражданска отговорност” в ЗК [фирма]. САС е приел, че обезщетението в размер на по 100000 лв. за всеки от ищците, определено от първоинстанционния съд, е съобразено с принципа на справедливостта по смисъла на закона, доколкото са взети предвид възрастта на починалата, изключително близките й отношения с ищците – нейни родители, понесли много тежко загубата на дъщеря си, както и максималния предел на отговорността на застрахователя, който дължи обезщетения на наследниците и на другите починали в същото ПТП. Този извод е направен при обсъждане на събраните по делото доказателства във връзка с отношенията между ищците и починалата им дъщеря, здравословното състояние на ищците и неблагоприятните последици за същото от претърпяната загуба, задълженията на застрахователя да покрие отговорността на застрахования за причинените вреди на трети лица в конкретното ПТП, при което са загинали водачът и тримата пътници.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай в изложението си касаторите визират като правен въпрос, обуславящ изхода на спора приложението на принципа на справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Касаторите твърдят, че съдът не е съобразил конкретните факти от значение за определяне на това обезщетение, не се е съобразил с константна практика на ВКС при приложението на чл.52 ЗЗД, не се е съобразил и с лимита на застрахователните обезщетения при определяне на размера на присъдените обезщетения.
Въпросът за определяне размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди е във връзка с изхода на спора, но при определяне му решаващият съд следва да съобрази изискванията на справедливостта като основен критерий, визиран в чл.52 ЗЗД. В този смисъл са и указанията, дадени в т.11 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, с които САС се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелства от значение за определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди – възрастта на починалата и ищците, изключително близките им отношения – отношения между родители и дъщеря, емоционалното и здравословно състояние на ищците, тежко понесли загубата на дъщеря си, както и максималния предел на отговорността на застрахователя, който дължи обезщетения на наследниците и на другите починали в същото ПТП.
Законовата разпоредба, регламентираща критерия за определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е на чл.52 ЗЗД и критерият е справедливостта. При изискване на конкретна преценка, не би могло да има уеднаквяване на обезщетения, присъдени при различни случаи. Щом разрешението на въпроса е фактологично обусловено и изисква конкретна преценка на всеки конкретен случай, няма основание да се приеме наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК /т.2 и т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Приложената от касаторите съдебна практика е пример за конкретна преценка на различните казуси и различно присъждани обезщетения, при което не е възможно уеднаквяване. В случая е налице и съобразяване с изискванията за лимита на застрахователните обезщетения, с оглед броя на пострадалите при процесното ПТП – четирима загинали, респ. отговорността на застрахователя за причинените вреди на всички пострадали от процесното ПТП и техните наследници.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 184/08.02.2012 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 3020/2011 г. в частта, в която е потвърдено решение на СГС от 16.02.2011 г. отхвърлящо исковете на В. Н. М. и В. И. М. срещу ЗК [фирма] за разликата от 100000 лв. до 200000 лв. за всеки.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.