О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
[населено място], 10.02.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 443/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение №862 от 15.11.2010г., постановено по гр.дело № 540/2010г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение на СГС от 11.11.2009г. по гр.дело № 3561/2007г. в частта, с която е признато за установено по отношение на [фирма] че не съществува правоотношение произтичащо от нот.акт № 81/2002г. за учредена договорна ипотека върху ап.62, намиращ се в@@7@[жк]бл.70-72А, вх.В, ап.5 и за апартамент намиращ се в [населено място], [улица], ет.първи от югоизточната част на сградата – близнак, както и в частта на решението, с което Банката е осъдена да заплати на С. Х. К. и Х. С. К. разноски в размер на 800 лв., и на Р. А. Х. разноски 1130 лв. Жалбоподателят [фирма] иска отмяна на решението като недопустимо и неправилно. В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на критериите за селекция по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответниците по жалбата С. Х. К., Х. С. К. и Р. А. Х. в писмен отговор считат, че не са налице посочените от касатора критерии за допускане на въззивното решение до касационен контрол в обжалваните му части. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Съдът е сезиран с установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК отм. за признаване за установено по отношение на ответниците [фирма] и [фирма], че вземането им към [фирма] е погасено, поради което е погасено и акцесорното право на ипотека, учредена от ищците, която ответниците отказват да заличат. Искът е уважен от СГС. За да потвърди решението САС е приел, че правният интерес на ищците от предявения иск произтича от липсата на воля на Банката да заличи ипотеката, защото не е извършена процедурата на чл.179 ЗЗД. Въпреки цедирането на част от вземането и на ипотечните права от първия на втория ответник [фирма], поради незаличеното вписване, съществува правна несигурност и правен спор относно това дали Банката е запазила ипотечните си права върху двата апартамента. Правният интерес за ищците от предявения иск срещу [фирма] е обоснован от съда и с факта на насочено принудително изпълнение срещу двата недв. имота по искане на Банката. По съществото на спора съдът е приел, че с погасяване на вземането поради последиците на чл.739, ал.2 ТЗ, се погасява и ипотечното задължение по чл.150, ал.1 ЗЗД. Счетено е също за неоснователно искането за намаляване на размера на разноските на ищците поради прекомерност предвид цената на иска и сложността на правния спор.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Процесуалният и материалноправен въпрос за правото на иск на ищците срещу [фирма] и [фирма] изпълнява общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по него са се произнесли съдилищата.
Не е налице допълнителния критерии по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Съдебната практика се формира от всички влезли в сила съдебни решения, поради което всяко противоречие между две съдебни решения съставлява противоречива практика. Въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК / т.3 та ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/. С определение №61 от 11.02.2010г., по в.ч.т.дело № 587/2009г Варненският апелативен съд съдът се е произнесъл за допустимостта на иск за заличаване на ипотека по чл. 179, ал.1 ЗЗД без да е предявен иск за установяване несъществуването на вземането, обезпечено с ипотеката или че ипотечното право не съществува, различен от правния въпрос за процесуалната легитимация на ответник по иска за установяване несъществуване на правоотношение с ищците и заличаване на договорна ипотека, когато е цедирал част от вземането си, обезпечено с ипотека на трето лице. Не е осъществена специалната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК и по отношение на влязлото в сила решение № 67 от 14.03.2009г. по в.гр.дело № 62/2009г. на ОС – Велико Търново поради липсата на идентичност в разрешените правни въпроси и различие във фактите, при които са постановени двете решения. С решението съдът се е произнесъл за действието на съобщението на цесията от цедента на длъжника след изпълнение на задължението на цедента и за наличието на правен интерес от предявяване на иска по чл.97, ал.1 ГПК отм. във връзка с чл. 179, ал.1, пр. второ ЗЗД, когато искът е предявен срещу цедента, преди да е била вписана цесията по чл. 171 ЗЗД. Към разрешения правен спор няма отношението решението от 20.02.2009г., по гр.дело № 114/2009г., с което Окръжен съд, С. се е произнесъл по жалба срещу действията на съдебен изпълнител. Определение №79 по гр.дело № 4225/2008г. на ІV г. о. на ВКС по чл.288 ГПК не попада в обхвата на задължителните за съдилищата актове по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито формира задължителна за съдилищата практика по т.2, съгласно т.1 на ТР № 2 от 28.09.2011 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл.248, ал.3 ГПК определението за разноски се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. По този въпрос не е изпълнено нито едно от изискванията на чл.280, ал.1 ГПК поради което и в тази част решението не следва да се допуска до касационно обжалване.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №862/15.11.2010г., постановено по в.гр.дело № 540/2010 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, осми състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: