Определение №979 от 17.12.2013 по търг. дело №1767/1767 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 979
София, 17.12.2013 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА

при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1767 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Д. Г.-П. срещу решение № 368/05.12.2012 г. на Благоевградски окръжен съд /Б./ по в.гр.д. № 683/2012 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Районен съд Разлог /Р./ е предявен иск от [фирма] срещу [фирма] за сумата 23415.05 евро по договор за поддръжка на недвижим имот от 16.05.2011 г. Искът е отхвърлен от Р., чието реш6ение е потвърдено от Б.. Б. е приел, че сключеният между страните договор от 16.05.2011 г. съдържа основните белези на договор за изработка, с оглед поетите задължения от [фирма] спрямо [фирма] като собственик на индивидуални обекти на сграда в комплекс в режим на етажна собственост /ЕС/, а именно охрана на обекта, поддръжка на двора и коридорите, почистване, подмяна на плочки, боядисване, смяна на крушки и видео наблюдение. Б. е приел, че не ищецът, сега касатор [фирма], а ответното дружество [фирма] само е поддържало общите части в комплекса, като за това е ангажирало персонал и закупуване на технически материали. Изводът е направен след обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства, за което Б. е изложил подробни съображения. Б. е изложил съображения и за това, че в случая ищецът [фирма] като търговец не е организирал изпълнение на задълженията си в обема, изискан от грижата на добър търговец – арг, от чл.1 ал.2 т.1 и чл.302 ТЗ.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси:
Договорът за поддръжка на общи части в сгради в режим на ЕС представлява ли договор за изработка по смисъла на чл.258 и сл. ЗЗД и как следва да бъдат прилагани разпоредбите на чл.264 ал.1, ал.2 и ал.3 ЗЗД при трайно и продължително изпълнение на задълженията? Касаторът излага доводи във връзка с неправилната /според него/ квалификация на договора за поддръжка на недвижим имот в режим на ЕС. Не формулира изрично втори въпрос, а излага доводи за неправилно тълкуване на отделни клаузи от договора с оглед изискванията на чл.20а ал.1 ЗЗД. На практика доводите са във връзка с крайните изводи по обсъжданите доказателства, въз основа на които е прието, че ищецът не е изпълнявал задълженията си по този договор.
Всички изложени доводи касаят правилността на обжалваното решение, но не формулират обуславящ въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото законът разграничава основанията по чл.280 ал.1 ГПК и по чл.281 ГПК, както и последователността за произнасяне по тях. Въпросът за квалификацията на иска е част от предмета на делото с оглед твърденията на ищеца. Правилността, респ. неправилността на тази квалификация обуславя основания за обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, не и основание за допускане на обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Б. е изложил подробни съображения във връзка с поетите задължения по сключения между страните договор и изпълнението им, като с оглед на тези задължения е приел, че се касае до договор за изработка по смисъла на чл.258 ЗЗД. Доколкото Б. не е излязъл извън определения от страните предмет на спора и обхват на търсена защита, няма данни за правна квалификация извън исканата и търсена защита, за да има основание за допускане на касация с оглед вероятна недопустимост на обжалваното решение /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Не е налице и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Приложената съдебна практика е по невлезли в сила въззивни или първоинстанционни, което не обуславя противоречие по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Представените решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК са по обективно неидентични казуси и по никакъв начин не са относими към казуса по настоящото дело, поради което не обуславят противоречие по чл.280 ал.1 т.1 ГПК /така р. № 224/07.01.2013 г. по т.д. № 1002/2011 г., допуснато по въпросите, свързани с характера на нормата на чл.87 ЗЗД и е по спор във връзка с предявени искове по чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД – дадено на отпаднало основание – развален договор за продажба на недвижим имот/. Съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не са изложени /т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, а самото посочване на законовата разпоредба не обуславя предложението й.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на Б..
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са поискани, нито има доказателства за направени разноски от тази страна пред ВКС`.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 368/05.12.2012 г. на Благоевградски окръжен съд по в.гр.д. № 683/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top