О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 613
София, 21.09.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 165 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община] чрез адвокат Р. Б. срещу решение № 1787/23.11.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 2820/2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи наличие на хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Врачански окръжен съд /В./ са предявени обективно съединени искове по чл.266 ал.1 вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 ЗЗД от [фирма] срещу [община] за сумите 71043 лв. – неплатена цена за извършени работи по реконструкция, обновяване и ремонт на обект СУ „К. О.” – [населено място] и 6885 лв. – мораторна лихва върху претендираната главница за посочен период от време. Исковете са изцяло уважени от В., чието решение е потвърдено от САС. САС е приел, че праводателят на ищеца и [община], сега касатор, са сключили договор от 29.12.2008 г. за реконструкция, обновяване и ремонт на обект СУ „К. О.” – [населено място], който има характер на договор за изработка. Възложените ремонтни работи са извършени от изпълнителя и са приети без възражения от възложителя с приемателно-предавателен протокол в рамките на договорения срок. Пълното и точно изпълнение се потвърждава и от приетата и неоспорена СТЕ. От страна на общината не са направени възражения за непълно или неточно изпълнение на работите и съгласно чл.266 ал.1 ЗЗД нейно задължение е да заплати възнаграждение за извършената и приета работа при приспадане на получения аванс в размер на 7937 лв. В. дължи и лихва върху дължимото възнаграждение от извършеното приемане на обекта до окончателното плащане на присъдената главница. САС е приел за неоснователно възражението на общината за недължимост на претендираното възнаграждение, поради липса на одобряване на отчетни документи от страна на МРРБ, съобразно клаузата на чл.4 от сключения между страните договор. Съображенията на САС са свързани с представеното по делото уведомление № 127/30.11.2009 г. по искане за плащане по договор, с което е отказано верифициране на суми по договор с посочен размер, който е различен от размера по процесния договор, както е различен и номера на сочения договор в уведомлението и приложения договор по настоящото дело.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай в изложението си касаторът твърди, че САС се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата по въпроса за уговорено плащане под условие, което не е настъпило към момента на предявяването на исковете или по време на самия процес. Касаторът се позовава на влязло в сила решение на Врачански окръжен съд от 05.10.2011 г. по гр.д. № 517/2011 г., в което е прието, че когато е уговорено плащане по договор под някакво условие, което не е настъпило към момента на предявяването на исковете или по време на самия процес, предявеният иск е неоснователен. Вярно е, че така поставеният въпрос е свързан с изхода на спора, но не е обуславящ в този си вид с оглед конкретната договорка и изискване в чл.4 от сключения между страните договор, както и възражението на възложителя за недължимост на исковите претенции, поради отказ от верифициране на исканите суми от МРРБ. Не е налице и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като има разлики между постигнатите договорености за плащане в посоченото дело на Врачански окръжен съд /чл.5 от същия – след получаване на плащане от крайния получател на изработените продукти/ и договорената клауза в чл.4 от настоящия договор, изискваща одобрение на отчетни документи на МРРБ, каквото за настоящия договор и претендирана цена не е представено като отказ, на който се позовава [община] в уведомление № 127. Ето защо няма обективна идентичност между казусите, предмет на приложеното решение на Врачански окръжен съд и обжалваното решение на САС.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по жалбата – [фирма], направените и поискани разноски пред настоящата инстанция в размер 2000 лв. – адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1787/23.11.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 2820/2011 г.
ОСЪЖДА [община], [населено място] [улица] да заплати на [фирма], [населено място] [улица] ап.12 направените и поискани разноски пред настоящата инстанция в размер 2000 лв. /две хиляди лева/ – адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.