О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 820
София, 14.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 06.12. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 437/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез адвокат Д. П., с вх.№ 33883/27.03.2012 г на Софийския градски съд, срещу Определение от 23.01.2012 г. по ч.гр.д.№17987/2011 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-1 състав, с което е оставено в сила разпореждане от 11.11.2011 г. по ч.гр.д.№42034/2011 г. на Софийския районен съд, ІІ ро ГО, 68 състав, с което е отхвърлено заявлението на настоящия жалбоподател за издаване на заповед за изпълнени по чл.410, ал.1,т.1 ГПК срещу [фирма] [населено място] общо за сумата 23 560.97 лв., от която неизплатени главници по три фактури общо за сумата 12 560 лв., и сумата 10 910.97 лв., представляваща лихва за периода 06.11.2003 г.-28.09.2011 г. Софийският градски съд е възприел изводите на районния съд, че заявлението на жалбоподателя е нередовно по смисъла на чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1,т.4 ГПК, поради липса на индивидуалзация на претендираното вземане- не посочване на правопораждащия факт, от който то произтича, както и параметрите му. Посочената в т.14 от заявлението „услуга” не индивидуализира правното основание на вземането-вид на договора, страни по него, предмет и др.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.410 ГПК, тъй като в това производство не се изисква представяне на доказателства в подкрепа на твърдените вземания. Навежда доводи, че те са достатъчно индивидуализирани с представените фактури и извършените частични плащания от длъжника по тях. Подържа, че по въпроса за приетата нередовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410, ал.1,т.1 ГПК въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и останалите съдилища. Позовава се на допълнителните основания за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът не взема становище по частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение на Софийският градски съд не следва да се допуска до касационен контрол. Частният жабоподател [фирма] не е посочил общото основание за достъп до касация- а именно да формулира значим за изхода на делото правен въпрос, залегнал в предмета на процесното заповедно производство и обусловил конкретните правни изводи на съда. Чрез подробно развитите доводи за неправилност на направените от съдилищата изводи за нередовност на заявлението по чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1 ГПК, жалбоподателят фактически допуска смесване на основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК с тези за селектиране касационната жалба по чл.280, ал.1 ГПК и относимостта на тези основания към различните фази на касационното обжалване. По твърдяната неправилност на въззивното определение ВКС може да се произнесе само ако са налице основанията за допускането му до касационен контрол. Поставеният въпрос в касационната жалба с почернен щрифт за нуждата от доказателства в заповедното производство въобще не е относим към спора, тъй като подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК е отхвърлено, не поради липса на доказателства, а поради неговата нередовност.
Не са налице и подържаните допълнителни основания за достъп до касация. С приложените съдебни актове не се доказва нито противоречива съдебна практика по въпроса за редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, нито постановяването на обжалваното определение в противоречие с нея. В приложеното определение №442от 12.12.2008 г. по т.д.№430/2008 г. на ВКС, ТК е застъпено именно становището за приложимостта на задължителните реквизити по чл.127, ал.1 и ал.3 ГПК и в заповедното производство, поради което определението на Софийския градски съд е постановено в унисон с него. Представените заповед за изпълнение на парични задължения по чл.410 ГПК на Софийския районен съд и на Чепеларския районен съд, ведно със заявленията на жалбоподателя, не доказват противоречива съдебна практика. Освен, че се отнасят до други длъжници, то в т.14 от утвърдените образци от заявление- „допълнителни изявления и допълнителна информация”, жалбоподателят е посочил договорите, от който произтича вземането, техния вид, както и качеството си на възложител по тях, именно поради липсата на каквато индивидуализация на вземането е отхвърлено настоящето му заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. По въпросите за необходимото съдържание на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за последиците от неговата нередовност и правомощията на съда при констатирането й е формираната трайна практика на ВКС. С поредица определения по чл.274, ал.3,т.2 ГПК, Върховният касационен съд се е произнесъл, че редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка по чл.411, ал.2 ГПК за издаването й-вж.Определение №2/08.01.2009 г. по ч.т.д.№311/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О., Определение №420/25.06.2009 г. по ч.т.д.№409/2009 г. на ВКС, І Т.О., Определение №117/06.03.2009 г. по ч.т.д.№53/2009 г. на ВКС, І Т.О., Определение №49/20.01.2011 г. по ч.т.д.№705/2010г. на ВКС, І Т.О.. Съгласно тях несъответствието на заявлението с разпоредбите на чл.127, ал.1,т.4 ГПК е основание за постановяване на отказ от издаването на исканата заповед за изпълнение.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение от 23.01.2012 г. по ч.гр.д.№17987/2011 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-1 състав
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: