О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
София, 03.02.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1995 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на СУ „Св. К. О.” чрез юрисконсулт И. Е. срещу решение от 26.07.2012 г. на Софийски градски съд /СГС/ ІІ-а състав, гражданско отделение по гр.д. № 8505/2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски районен съд /СРС/ е предявен иск от [фирма] за сумата 11615 лв. – разноски за привеждане на нает имот в състояние, годно за ползване. Искът е квалифициран от СРС като такъв по чл.230 ал.2 ЗЗД и е отхвърлен. СГС е обезсилил постановеното решение и е върнал делото за произнасяне от СРС по предявения иск на извъндоговорно основание с оглед уточнението на ищеца, направено след оставяне на исковата молба без движение и позоваването на чл.61 ал.1 ЗЗД.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси в изложението си: След като първоинстанционният съд се е произнесъл изрично защо ищецът не може да бъде гестор във връзка с формалното обосноваване на иска, може ли настоящият състав да приеме, че няма произнасяне по предявения иск и може ли въззивният съд да иска уточнение на основанието на иска и не нарушава ли чл.214 ал.1 ГПК. Така формулираните въпроси не са относими към изхода на спора с оглед произнасянето от СГС във въззивното решение, а изразяват становището на настоящия касатор по неговата теза за неоснователност на предявения иск. СГС е съобразил направеното уточнение на исковата молба след оставянето й без движение с последващата уточнителна молба – като обстоятелства, от които ищецът извежда своето право и позоваването на чл.61 ал.1 ЗЗД и е върнал делото за произнасяне именно по това уточнение. Следва да се има предвид, че СРС е отхвърлил иска на основание чл.230 ал.2 ЗЗД – посочено в диспозитива на решението, който се ползва със сила на пресъдено нещо, не и мотивите към постановеното решение и при липса на изключенията по чл.298 ал.4 ГПК за разпростиране силата на пресъдено нещо относно направени искания и възражения за право на задържане и прихващане. В този смисъл така формулираните въпроси са и некоректно поставени – СГС не е изразил становище по основателността на иска на договорно или извъндоговорно основание, а по това дали има произнасяне от СРС по направеното уточнение по основанието на иска или няма такова произнасяне. Именно в този смисъл е приета липса на произнасяне, а не становище за основателност или неоснователност на предявения иск. Не е налице и допълнителен критерий за селекция. Позоваването на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не мотивира наличие на някоя от хипотезите на тази разпоредба /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са поискани, нито има доказателства за направени разноски от тази страна пред ВКС`.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.07.2012 г. на Софийски градски съд ІІ-а състав, гражданско отделение по гр.д. № 8505/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.