О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 865
София, 20.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 13.12. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №641/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат И. К., с вх.№12448/06.02.2012 г. на Софийския градски съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 02.02.2012 г., срещу Определение №19245 о т 28.12.2011 г. по в.ч.гр.д.№17441/2011 г. на Софийския градски съд, ГО, с което е потвърдено разпореждане от 29.08.2011 г. по гр.д.№29726/2010 г. на Софийския районен съд, 51 състав, с което на основание чл.415, ал.2 ГПК е обезсилена издадена в полза на жалбоподателя заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.9 ГПК. С обжалваното определение Софийският градски съд е възприел изводите на районния съд, че жалбоподателят не е представил доказателства пред заповедния съд за предявяване на иска с правно основание чл.415, ал.1 ГПК в указания му едномесечен срок. Съдът е приел, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да уведоми съда за предявяването му с приложената по делото молба, подадена в този срок, до същия съд- Софийския районен съд, но по друго дело и друг състав.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото съдът не е обсъдил представената от жалбоподателя молба от 18.08.2011 г., в която на стр.2 е посочен правилният номер на делото, образувано пред съда по заповедното производство. Формулира правния въпрос, свързан с изпълнение на задължението му за доказване на факта на предявяване в срока на иска чл.415, ал.1 ГПК, когато в началото на молбата си до заповедния съд с приложен препис от исковата молба по чл.415, ал.1 ГПК, погрешно е посочил номера на делото, но в края й , на втората стр., го е посочил правилно. Подържа допълнителните основания за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.3, като излага доводи, че Софийският градски съд се е произнесъл по поставения въпрос в противоречие със съдебната практика, както и че разрешаването му ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът не взема становище по частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Определението на Софийския градски съд не следва да се допуска до касационен контрол.Поставеният правен въпрос е от значение за изхода по конкретното дело, но чрез него касаторът допуска смесване на основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК с тези за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Не са налице и подържаните допълнителни основания за достъп до касация. Липсват данни, че приложените определения са влезли в сила, поради което не доказват противоречива съдебна практика по смисъла на т.2 и т.3 та ТР1-2010 –ОСГКТК. А що се отнася до приложеното Определение №789 от 11.10.2010 г. по ч.т.д.№№82/2011 г. на ВКС, ІІ Т.О., с него ВКС се е произнесъл по необжалваемостта на определението с правно основание чл.416 ГПК, поради което и липсва идентичност между него и обжалваното определние с правно основание чл.415, ал.2 ГПК. С възпроизвеждането в мотивите на това определение на изводите на въззивния съд по наличието на доказателства за предявен иск по чл.415, ал.1 ГПК, ВКС не е взел становище по тяхната доказателствена стойност.
При това по поставените процесуалноправни въпроси за срока и начина, по който следва да се представят доказателства за предявяването на иска по чл.415, ал.1 ГПК съществува изобилна и непротиворечива съдебна практика, включително и задължителна такава по разрешените с нея процесуално- правни въпроси, формирана по реда на чл.274 ал.3 ГПК- определение №247/18.05.2009г. по ч. гр. д. № 166/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 123/27.01.2010г. по ч. т. д. № 736/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., определение №124/27.01.2010г. по ч. т. д. № 20/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., определение №133/29.01.2010г. по ч. т. д. № 41/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., определение №490/21.06.2010г. по ч. т. дело № 254/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 494/02.07.2010г. по ч. т. дело № 403/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. . Съгласно нея доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя. За доказването на факта на предявяване на иска от заявителя, не е достатъчно само постъпването на исковата молба в регистратурата на съда, но и уведомяването в указания едномесечен срок на съда по заповедното производство, че искът е предявен. Съдът издал заповедта за изпълнение не е длъжен служебно да извършва проверка дали исковата молба с предмет, съвпадащ с претенцията на заявлението по чл.417 ГПК, е постъпила в съответния съд и да събира данни за датата на депозирането й. Посочената по-горе трайна и непротиворечива съдебна практика изключва наличието на допълнителния критерии по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №19245 от 28.12.2011 г. по в.ч.гр.д.№17441/2011 г. на Софийския градски съд, ГО, с което е потвърдено разпореждане от 29.08.2011 г. по гр.д.№29726/2010 г. на Софийския районен съд, 51 състав
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: