Р Е Ш Е Н И Е
№ 130
София, 01.11.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 25.10. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА МИЛАНОВА
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №844 /2009 година
Производството по делото е образувано по чл.290 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ЗК [фирма], [населено място] срещу решение №398 от 30.04.2009 год. по гр.д.№245/2009 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, с което са уважени изцяло предявените от ищците Р. Т., Й. И. и Д. И. против касатора преки искове на основание чл.407, ал.1 ТЗ, отм. за първата ищца за сумата 15 000 лв., а за останалите две- за по 20 000 лв., представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател Т. Т., съпруг на първата и баща на последните две, настъпила на 26.06.2002 год. при ПТП, виновно причинено от водача К. Н., чиято отговорност е застрахована при касатора по застраховка „Гражданска отговорност”. Вината на водача е доказана с влязлата в сила присъда в наказателното производство, в което той е осъден по предявените граждански искове да заплати на съпругата на починалия- Р. Т. сумата 15 000 лв., а на децата- Й. и Д. И.- по 20 000 лв., обезщетение за причинените неимуществени вреди. За присъдените суми са издадени и изпълнителни листове. С решение №90 от 03.11.2008 год. по гр.д.№2493/2007 год. на Софийския градски съд, І отделение,1 състав, след като съдът е определил дължимото обезщетение по справедливост по реда на чл.52 ЗЗД, е приспаднал присъденото такова от делинквента в наказателния процес, като е присъдил допълнително по иска на съпругата Р. Т. още 5 000 лв., а по тези на децата на починалия – още по 10 000 лв. С обжалваното решение №398 от 30.04.2009 год. по гр.д.№245/2009 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, въззивният съд е приел, че силата на присъдено нещо, формирана по гражданския иск в наказателното производство, не е процесуална пречка за предявяване на иска против застрахователя, тъй като вземанията произтичат от различни основания- договорно и деликтно. Единствено, ако се установи плащане на дължимото обезщетение от някои от отговорните лица, и не са налице вреди, които да бъдат репарирани, то претенцията срещу другите ответници би била неоснователна, поради което след отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част, предявените искове са уважени в пълния им предявен размер.
Касаторът ЗК [фирма] [населено място] твърди, че обжалваното решение, с което са уважени предявените искове, е недопустимо, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Подържа, че неправилно Софийският апелативен съд е приел, че не съществува процесуална пречка увреденото лице да предяви претенцията си за обезщетение за причинените неимуществени вреди срещу два различни субекта на различни правни основания.Навежда довода, че правото на деликтно обезщетение и правото на застрахователно обезщетение по прекия иск срещу застрахователя са във функционална връзка, защото независимо че са предявени на различни правни основания, те са насочени към обезщетяване на едни и същи вреди.
Ответниците по касационната жалба я оспорват и молят да им бъде присъден адвокатския хонорар за настоящата инстанция.
С определение №98 от 17.02.2010 год. по т.д.№844/2009 год. на ВКС, І Т.О. на основание чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК обжалваното въззивно решение е допуснато до касационно обжалване за произнасяне по правния въпрос дали с уважаване на правото на обезщетение пряко срещу делинквента се преклудира правото на обезщетение срещу застрахователя. С протоколно определение от 13.05.2010 г.производството по делото е спряно до постановяване на ТР по т.д.№1/2010 г. ОСТК, с предмет, поставения от касатора правен въпрос. С разпореждане от 07.06.2012 г.производството по делото е възобновено.
Касационната жалба на [фирма] е неоснователна.
На поставения от касатора правен въпрос за допустимостта на предявените искове с правно основание чл.407, ал.1,ТЗ, отм. при уважен срещу делинквента иск с правно основание чл.45 ЗЗД, е отговорено с т.1на ТР №2 от 02.06.2012 г. по т.д.№1/2010 г. на ВКС, ТК. С него е прието, че при уважен иск срещу делинквента по чл.45 ЗЗД, е допустим прекият иск на увреденото лице по чл.407, ал.1 ТЗ,отм., съответно по действащия чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. Обжалваното решение на Софийския апелативен съд по поставения от касатора правен въпрос не е постановено в противоречие с разрешението, дадено от ВКС в тълкувателното решение. На основание чл.130, ал.2 ЗСВ то е задължително за съдилищата. Съгласно т.2 на посоченото ТР 2-2012-ОСТК дори плащането на присъдената сума няма значение за допустимостта на иска, а само за неговата основателност. По делото липсват данни присъденото в полза на ищците обезщетение с присъда №13 от 13.02.2006 год. по нох д.№2570/2004 г. на СГС, НК, VІІІ състав да е изплатено, а и не се прави такъв довод от касатора. Съобразно изложеното дотук обжалваното въззивно решение ще следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода по делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответниците по касационната жалба ще следва да се присъди изплатеното за тази инстанция адвокатско възнаграждение в размер на 5 400 лв.
Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №398 от 30.04.2009 год. по гр.д.№245/2009 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав.
ОСЪЖДА ЗК [фирма], [населено място] да заплати на Р. Д. Т., Й. Т. И. и Д. Т. И. общо сумата 5 400 лв. разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: