О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
София, 05.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 30.05. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1294 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез адвокат Б. Ч., с вх.№12054/10.12.2012 г. на Софийския апелативен съд, срещу решение №1818/20.11.2012 г., поправено с решение от 27.11.2012 г., двете по т.д.н.№1367/2012 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с които е изменена определената от първоинстанционния съд начална дата на неплатежоспособността. С решение №1306 от 01.12.2011 г. по т.д.н.№1142/2010 г. на Софийския градски съд на основание чл.630, ал.1 във вр. с ал.2 ТЗ по молба на кредитора [фирма] настоящият касатор [фирма] е обявен в неплатежоспособност, като е определена начална дата на неплатежоспособността 24.01.2009 г. и дружеството е обявено в несъстоятелност. По повод въззивна жалба на [фирма] само по отношение началната дата на неплатежоспособността с обжалваните решение Софийският апелативен съд е определил за нова дата на неплатежоспособността –погрешно датата 01.07.2011 г., поправена с допълнителното решение на 31.12.2009 г. Прието е, че от изложените в счетоводната експертиза икономически показатели се установява станалата необратима декапитализация на дружеството към тази дата.
Касаторът [фирма] , твърди, че въззивното решение в обжалваната му част, е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Подържа, че в противоречие с чл.697а, ал.1 във вр. с чл.608, ал.1 ТЗ при определяне на началната дата на неплатежоспособността не е установено доколко спирането на плащанията е израз общото икономическо състояние на длъжника. Навежда довода, че въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС не е изследвал цялостното икономическо състояние на длъжника за целия ревизиран в експертизата период 2008-2011 г. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Като значим за изхода на делото сочи материалноправния въпрос ”за определяне на началната дата на неплатежоспособността” и процесуалноправния въпрос: „Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и да изложи съображения, защо ги отхвърля или въобще не кредитира”
Касационната жалба е подадена в срока по чл.633 ТЗ срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.280, ал.1, ГПК, във вр. с чл.613а, ал.1 ТЗ/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Чрез поставените правни въпроси касаторът въобще не е посочил общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК, а именно да формулира правен въпрос, залегнал в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда. Общо формулираният от касатора материално-правен въпрос за определяне началната дата на неплатежоспособността не съдържа конкретен въпрос, свързан с конкретните правни изводи на въззивния съд и доколко те са съобразени със закона и съдебната практика. Задължението на съда за произнасяне по началната дата на неплатежоспособността произтича от закона, а значими за изхода на делото биха били само тези конкретни правни изводи на решаващия съд, направени въз основа на установената конкретна фактическа обстановка. Позоваването от касатора само на противоречива съдебна практика не е достатъчно, защото предпоставка за допускане на касационно обжалване е точното и мотивирано формулиране на правните въпроси/ арг. от чл.284, ал.3,т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК/, които са разрешени от въззивния съд при наличие на някои от подържаните допълнителни основания за достъп до касация. Чрез доводите си, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността, съдът не се е съобразил с общото икономическо състояние на длъжника, жалбоподателят фактически допуска смесване на основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение с тези за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК.
Поставеният процесуалноправен въпрос свързан със задължението на съда да изгради своите правни изводи въз основа на целия събран по делото доказателствен материал, също не е от значение за изхода на делото. Решаващият съд е определил началната дата на неплатежоспособността, като се е мотивирал с установеното от счетоводната експертиза финансово състояние на касатора-ответник чрез стойността на краткотрайните активи и съответстващи на тях краткотрайни задължения, коефициентите на обща ликвидност, финансова автономност, задължнялост и финансови резултати, а доколко правилни са изводите на съда за настъпване на необратимо влошаване на икономическото състояние на дружество, е въпрос на законосъобразност на обжалваното съдебно решение, по която ВКС не може да се произнесе във фазата по чл.288 ГПК. Още повече, че обжалваното въззивно решение, с което дружеството е обявено в несъстоятелност на основание чл.630, ал.2 ГПК, е влязло в сила, а с него е прието, че финансовото състояние на дружеството е толкова влошено, че продължаване на дейността му очевидно би довела до увреждане масата на несъстоятелността.
Не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Именно с оглед конкретната фактологическа определеност на началната дата на неплатежоспособността не съществува противоречие между обжалваното въззивно решение и представеното от касатора решение №115 от 25.06.2010 г. по т.д.№169/2010 г. на ІІ Т.О. Липсва и противоречие с решение №90 от 20.07.2012 г. по т.д.№1152/2011 г на І Т.О. защото Софийският апелативен съд е определил на началната дата на неплатежоспособността не чрез последното извършено плащане, а с оглед цялостното икономическо състояние на длъжника, изследвано в съдебно-счетоводната експертиза.
Формулираният процесуалноправен въпрос също не представлява общото основание за достъп до касация. Съдът в мотивите си дори е възпроизвел съдържащите се в счетоводната експертиза икономически показатели. А доколко направените въз основа на тях правни изводи са правилни, е въпрос на законосъобразност на обжалваното решение, а не основания за достъп до касация.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1818/20.11.2012 г., поправено с решение от 27.11.2012 г., двете по т.д.н.№1367/2012 г. на Софийския апелативен съд, , ТО, 6 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: