1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
[населено място], 22.05.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 760/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] – София срещу решение № 1231 от 14.12.2012г., постановено по в.гр.дело № 2260/2011г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 1.04.2011г. постановено по гр.дело № 6334/2009г. на СГС, І-9 състав. С това решение са отхвърлени исковете на касатора срещу Н. Ж. Г. с правно основание чл.213 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД за сумата от 71 662.84 и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 4 880 лв. Жалбоподателят моли за отмяна на решението, като излага оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Позовава се на основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата Н. Ж. Г., представляван от назначен от съда особен представител адв. С. Й., заявява становище за недопускане на въззивното решение до касационен контрол. Счита, че не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК тъй като поставения от касатора правен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Направено е искане за присъждане на разноски за осъществената адвокатска защита на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу валиден съдебен акт на въззивен съд.
Съдът се е произнесъл по обективно съединени искове по чл.213 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД ГПК. С рамков договор №21/30.05.2005г. и застрахователна полица № 07018180080000022 ищецът ЗД [фирма] е застраховал финансови загуби на дружеството [фирма] за неплащане на лизинговите вноски от лизингополучателя – ответник към лизингодателя – застрахован по договор за лизинг №02150/4.12.2007г. Ищецът претендира изплатеното на застрахования обезщетение по договора за застраховка, представляващо неизплатените на лизингодателя лизингови вноски. Първостепенният СГС е отхвърлил исковете като неоснователни по съображения, че в срока на действие на застрахователния договор не е настъпило застрахователното събитие, за което застрахователят е изплатил обезщетението в претендирания размер, тъй като не са настъпили предвидените в рамковия договор предпоставки при които се дължи обезщетение по договора за застраховка. Въззивният съд е приел също, че не са настъплили предпоставките по договора за застраховка за изплащане на застрахователно обезщетение, а именно извършване на действия по връщане на лизинговото имущество и тези действия да са се оказали безрезултатни. По делото не са представени доказателства, с които лизингодателят да установи, че е предприел всички действия за връщане на МПС. Също така САС е приел, че не е възникнало правото на суброгация за ищеца, защото това е договор между застрахователя и лизингодателя, в който не е страна лизингополучателя и последния не е дал съгласие за суброгация и този договор на това основание не може да му се противопостави. Доколкото няма изложени факти в исковата молба, не могат да се приложат правилата за овластяване на друго лице, на договор за цесия или на делегация за плащане.
Формулиранираните от касатора въпроси се обхващат от следния въпрос : фактическия състав за възникване на застрахователно събитие по имуществена застраховка “финансов риск” включва ли само неизплащането в срок на уговорените лизингови вноски от лизингополучателя или и действия по прекратяване на договора за лизинг от лизингодателя. Така поставен въпросът е изцяло обусловен от тълкуването на договора за застраховка за покритите рискове и предпоставките за настъпване на застрахователното събитие, както и за заплащане на уговореното застрахователно обезщетение, само в който случай застрахователят може да се суброгира в правата на застрахования срещу неизправния длъжник. Доколкото исковете са отхвърляне при допълнителното съображение, че сключеният рамков договор за застраховка и полица към него няма действие по отношение на лизингополучателя, по който касатор не формулира въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, а този извод е обуславящ отхвърлянето на исковете, формулираният правен въпрос се преценява и като непопадащ в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Независимо, че въпросът е фактологично обусловен и не изпълнява общото основание по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, не е налице и допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържаното основание не е мотивирано и затова ВКС не дължи произнасяне по него. Независимо от това обаче, то би било и неоснователно, тъй като произнасянето по формулирания материалноправен въпрос е с оглед специфичните доказателства и доказателствени средства по делото и не е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Това основание за достъп до касационно обжалване би било налице тогава когато правните въпроси, разрешени в обжалваното въззивно решение са от значение за изхода на делото и разглеждането им допринася за промяна на създадена неправилна съдебна практика или за осъвременяването й.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, ал.1 ГПК. На пълномощника на ответника ще следва да бъде присъдено възнаграждение за изготвения отговор в размер на 1210 лв. на основание чл.9, във връзка с чл.7 от Наредба №1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1931/14.12.2011г., постановено по в.гр. дело №2260/2011 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия.
ОСЪЖДА [фирма] – София да заплати адвокатско възнаграждение на адв. С. Й. – САК в размер на 1210 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: