О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 800
[населено място], 25.10.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа докладваното от съдията Костова т.д. №1221/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място], чрез адв. Н. И. В., против решение № 295/20.11.2012г., постановено по в.т.д. №231/2012г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение №139 от 6.07.2012г., постановено по т.д. № 154/2012г. на Окръжен съд – Велико Търново. С това решение са отхвърлени обективно съединените искове на касатора срещу [фирма] – [населено място] и физическите лица С. Й. К. и Л. С. П.. Ищецът е искал солидарното осъждане на ответниците за сумата от 305 000 лв. , частичен иск от 1 015 213.33 лв., представляваща дължима сума по прехвърлено вземане от [фирма] на [фирма] по договор за прехвърляне на вземане от 15.11.2011г., сумата от 5439.91 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на парично задължение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за нарушение на материалния и процесуални закони, а като основания за допускане на касационното обжалване визира разпоредбите на чл.280, ал.1, .1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът С. Й. К. и Л. С. П., чрез адв. И. И., В. считат, че касаторът не е формулирал правни въпроси от значение за изхода на делото. Доколкото има формулиран правен въпрос той не касае правните изводи на съда, а начина по който е извършен анализ на доказателствата по делото. Поддържа съща така, че решението не противоречи на представената от касатора съдебна практика или пък съдеблната практика е неотносима към разрешения от съда правен спор. Направено е искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно решение на въззивен съд.
Великотърновския апелативен съд е направил същите фактически изводи при обсъждане на доказателствата по делото, както първоинстанциония съд. Ищецът [фирма] е цесионер по договор за кредит – овърдрафт, след като кредитодателя [фирма] е цетирала вземането си срещу кредитополучателя [фирма] за сумата от 898 000 лв. Вземането е цедирано със всички обезпечения, вкл. и поръчителството на двете физически лица – С. Й. К. и Л. С. П. по договор за поръчителство от 16.03.2010г. Съдът е приел за дата на изискуемост на вземането по договора за кредит 16.07.2011г., посочена като като дата за предсрочна изискуемост на вземането в договора за цесия, в нотариалните покани изпратени до длъжниците – дружество и физически лица както и исковата молба. От правна страна въззивният съд е направил извод за погасяване на иска по отношение на физическите лица – поръчители, поради предявяването му извън посочения в чл.147 ЗЗД преклузивен шестмесечен срок, обвързан със срока на падежа на главното задължение. За неоснователно е прието възражението на ищеца за прекъсване на срока. Срокът е преклузивен, а не давностен и той не може да бъде спиран или прекъсван. Извършените действия по чл.410 ГПК / подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание нот.акт, уважено само по отношение на дружеството и отхвърлено по отношение на физическите лица за част от вземането/ не влияят на спирането, респ. прекъсването на срока, защото не е давностен. Съдът се е позовал на практика на ВКС, вкл. на решение по т.дело № 584/2008г. на ВКС, ТК по реда на чл.290 ГПК, а именно, че датата на падежа на главното вземане е начало на срок, който е преклузивен и за който съдът следи служебно. Направен е извод, че искът е неоснователен не само по отношение на физическите лица / солидарни длъжници, по силата на поръчителството/, а и по отношение на главния длъжник – дружеството ответник, доколкото ищецът не е предявил срещу дружеството самостоятелен иск .
По основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК:
В т.1 на изложението касаторът излага подробно несъгласието си с изводите на съда относно приетата дата за изискуемост на вземането по договора за кредит и анексите към него / 16.07.2011г./. Касаторът поддържа, че срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД е давностен и изразява несъгласие с изводите на съда, че давността не се погасява с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, за предсрочна изискуемост на кредита сочи различна дата от тази приета от въззивния съд – 16.11. 2011г., дефинира същността на договора за кредит – овъдрафт и на последно място поддържа, че решението не е съобразено с доказателствата по делото. Налице е смесване на правните последици на прекратяване на поръчителството по чл.147, ал.1 ЗЗД, когато кредиторът не е предявил иск срещу длъжника в шестмесечен срок от падежа на главното задължение с тези при прекъсване на давността по чл.148 ЗЗД в отношенията кредитор – длъжник и кредитор – поръчител. Всички тези доводи съставляват оплакване за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК. Доколкото сочи като спорен въпрос този за падежа на главното вземане, въпросът е поставен общо и същият е обусловен от фактите по делото, поради което не изпълнява общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т.1 на ТКР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е направил подробен анализ на доказателствата по делото, съдържащи изявления на ищеца и неговия цедент за датата на изискуемост на главното вземане. Не е налице и допълнителния критерий по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК доколкото касаторът се позовава на съдебна практика за това дали кредита става автоматично предсрочно изискуем с неплащането на една или повече аноитетни вноски с настъпил падеж или предсрочната изискуемост трябва да бъде обявена от кредитора на длъжника, респ. поръчителите. Същата се явява неотносима за правния спор, тъй като в случая вземането се претендира на изтекъл, уговорен срок в договора, в който кредита трябва да бъде погасен. Изложеното дава основание да се приеме, че не е налице както основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК – правният въпрос да е обусловил решаващия извод на съда за изхода на спора, но и допълнителната по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
В т.2 на изложението на основанията по чл.280, ал.1 ГПК касаторът поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводсвените правила и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Твърди, че в нарушение на всички процесуални правила, съдът не е обсъдил събраните в хода на съдебното производство доказателства, без да посочва точно кои доказателства не са обсъдени и чието обсъждане при променило изводите на съда относно изхода на спора, с който е сезира. Изложеното съставлява доводи за неправилност на решението поради допуснато от съда нарушение на процесуалните правила и за необоснованост, които не могат да бъдат обсъждани във фазата на селектиране на касационната жалба по чл.288 ГПК.
Твърдението, че в нарушение на чл.229, ал.1, т.5 ГПК е отказано спиране на производството по делото поради привличането на отв. Л. С. П. като обвиняем по прокуроска преписка №2820/2011г. за това, че съзнателно е използвал неистински частен документ, при условията на продължавано престъпление пред [фирма] не изпълнява общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Обуславящият изхода на делото въпрос е този дали искът спрямо поръчителите е предявен в преклузивния срок по чл.147,ал.1 ЗЗД.
В т.3 на изложението касаторът сочи, че решението е в противоречие с цитирани три решения на ВКС, без обаче да сочи спрямо какъв материалноправен или процесуалноправен въпрос е налице противоречие. Отделно от това позоваването на закона само – чл.280, ал.1, т.3 ГПК е достатъчно да не се допусне касационно обжалване на решението, доколкото касаторът не е изложил аргументи съобразно развитите в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГК на ВКС критерии по тълкуването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По делото е постъпила писмена молба вх. № 9470/17.10.2013г. за спиране на производството по делото. Искането е неоснователно. Тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС е образувано по въпрос който засяга дейността на съда в заповедното производство за издаването на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК срещу поръчителя, ако съдът констатира от документа към заявлението, че към датата на подаването му е изтекъл срока по чл.417, ал.1 ЗЗД. В случая съдилищата са сезирани с осъдителен иск, с предмет част от цедираното вземане, т.е. хипотеза различна от тази предмет на тълкувателното решение. Цитираните в писмото съдебни актове не се обсъждат, тъй като молбата е подадена след изтичане на срока по чл.283 ГПК.
В обобщение въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. На ответниците не се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съставът на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 295 от 20.11.2012г., постановено по в.т.д. №231/2012г. на Великотърновския апелативен съд, гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: