О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
[населено място], 16.03.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №530/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество “А.” – София срещу решение от 19.03.2011г., по в. гр.д. №12553/2010г. на СГС, Гражданско отделение, ІІ – Г въззивен състав, с молба да бъде отменено като неправилно. Касаторът се позовава се на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – София счита, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, при спазване на изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, от надлежна страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
[фирма] е предявил иск срещу [фирма] – София за сумата от 14 308.38 лв., представляваща половината от изплатената от него сума на родителите и законни представители на детето С. Д. С., за причинени имуществени и неимуществени вреди от травматични увреждания на детето при ПТП на 14.08.2002г. Сумата е изплатена на 4.03.2009г. Искът е предявен на 15.10.2009г. Основанието за претендиране на исковата сума е сключен на 7.01.2000г. между двете дружества договор за презастраховане, като сред презастрахованите рискове са тези по застраховка “Гражданска отговорност”. С решение от 1.07.2010г., постановено по гр.дело №51619/2009г. на СРС, искът е отхвърлен като неоснователен като погасен по давност. За да постанови обжалвания резултат – потвърждаване на решението на първоинстанционния съд, СГС е приел също, че началния момент от който започва да тече погасителната давност е настъпването на застрахователното събитие.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение касаторът сочи следните правни въпроси:
1. предмета на презастрахователния договор и разграничението му от застрахателния договор,
2. основанието за възникване на задължението на презастрахователя по застрахователния договор
3. в кой момент възниква задължението на презастрахователя по договора за застраховане
4. началния момент, от който започва да тече давността за задълженията на презастрахователя.
По релевантните за изхода на делото правни въпроси за предмета на презастрахователния договор, основанието и момента на възникване на задължението на презастрахователя и началния момент от който започва да тече погасителната давност за вземанията на застрахователя към презастрахователя има задължителна за съдилищата практика на ВКС, ТК в решения по чл.290 ГПК – решение №139 от 8.11.2010г. по т.дело №74/2010г. на І т.о., решение №146 от 7.10.2011г. по т.дело № 1169/2010г. на ІІ т.о. и решение № 6 от 21.06.2012г. по т.д. №120/2011г. ІІ т.о. В цитираните решения е прието, че задължението на презастрахователя към застрахователя за заплащане /възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение/ произтича от презастрахователния договор и възниква от момента, в който застрахователят е платил застрахователно обезщетение на застрахованото лице или на неговия застраховател; моментът на плащане на обезщетението поставя началото на погасителната давност за вземането на застрахователя към презастрахователя. Въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешение на материалноправните въпроси, обусловили изхода на делото, се отклонява от обективираната в решенията по ч.290 ГПК задължителна практика.
Поради факта, че противоречието в практиката на съдилищата по поставените въпроси е преодоляно с постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, ТК, което според указанията в т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като неоснователно следва да бъде преценено искането на касатора за допускане на касационното обжалване по двата допълнителни критерия по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Формираната задължителна практика препятства допускането на касационно обжалване и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което предполага необходимост от преодоляване на неправилна практика или от създаване на практика по прилагането на неясни, непълни или противоречиви закони /т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 19.03.2011г., постановено по гр. д. № 12553/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав.
УКАЗВА на касатора Застрахователно акционерно дружество „А.” – София, в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 286.17 лв. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: :
ЧЛЕНОВЕ :