О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 660
София, 15.10. 2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 347 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Г. Д. срещу решение № 630/16.12.2011 г. на Плевенски окръжен съд /ПОС/ по в.гр.д. № 908/2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи наличие на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Никополски районен съд /Н./ е предявен иск по чл.422 вр. чл.124 ал.1 ГПК за установяване вземане на [фирма] срещу [фирма] в размер на 12824.04 лв. – главница и 1016.60 лв. – мораторна лихва. Искът е изцяло уважен от първоинстанционния съд /след повторно разглеждане/, а решението му е потвърдено от ПОС. Въззивният съд е приел, че между страните има трайни търговски отношения, с оглед на които е приложима разпоредбата на чл.292 ал.1 ТЗ и изпратената от [фирма] до [фирма] оферта № 180/05.08.2008 г. за рамков договор № 31/05.08.2008 г. за изграждане на част от система за видеонаблюдение е приета, тъй като не е отхвърлена от последния. [фирма] е извършил и частично плащане на [фирма] на 08.08.2008 г. по фактури във връзка с оферта № 180/ 05.08.2008 г. и рамков договор, приет както се посочи по-горе за съществуващ между страните с оглед разпоредбата на чл.292 ал.1 ТЗ и е останал задължен за сумите по иска, предмет на настоящото дело. ПОС е приел и приложение на разпоредбата на чл.301 ТЗ във връзка с извършените приемно-предавателни работи с представени по делото протоколи и издадени въз основа на тях фактури, независимо от подписването им от лице без представителна власт /С. Б./, поради липса на противопоставяне от страна на [фирма]. Тези изводи на ПОС са направени след обсъждане и изложени по това обсъждане подробни съображения във връзка с представените писмени доказателства, установяващи наличие на сключени договори между страните, фактури по извършени плащания, протоколи за приемане на извършени работи по съществуващи договори все между същите страни.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай в изложението си касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а излага доводи за неправилност и необоснованост по чл.281 т.3 ГПК относно приетото от ПОС наличие на договор между страните по изпратената оферта, приложението на разпоредбите на чл.292 ал.1 ТЗ и чл.301 ТЗ, позоваването от П. на всички събрани по делото писмени доказателства, както и необходимо ли е изрично приемане на извършени поръчани работи. По същество с изложените доводи се подменят въпроси по чл.280 ал.1 ГПК с оплаквания по чл.281 т.3 ГПК, което е недопустимо, тъй като законодателят разграничава основанията по чл.280 ГПНК от тези по чл.281 ГПК, реда и последователността за произнасяне по тях. Като решаващ съд ПОС е обсъдил всички събрани по делото доказателства, изложил е съображения за приетата въз основа на тях фактическа обстановка, както и съображения за приложимия закон и конкретно цитираните от касатора разпоредби на чл.292 ал.1 и чл.301 ТЗ. Обосноваността и правилността на тези изводи не могат се обсъждат на настоящия етап, а едва след допускане на касационно обжалване. Независимо от липсата на формулиран въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, липсва и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. От сочената от касатора съдебна практика, за която се твърди, че установява противоречиво разрешаване във въззивното решение на аналогични правни въпроси, относима към настоящия казус е само тази практика, обективирана в р. № 44/31.03.2009 г. по т.д. № 447/2008 г. на ВКС, относно приложението на чл.301 ТЗ и р. № 523/20.10.2008 г. по т.д. № 274/2008 г. на ВКС, относно приложението на чл.292 ал.1 ТЗ. Няма обективна идентичност между казусите по настоящото дело и цитираните решения, но разлика в правните доводи във връзка с приложението на чл.292 ал.1 ТЗ и чл.301 ТЗ няма, поради което не е налице противоречиво разрешение по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК. Касаторът не излага съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/, а само цитирането на тази разпоредба не обуславя приложението й.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПОС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са претендирани, нито има доказателства да са направени разноски за настоящата инстанция от тази страна.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 630/16.12.2011 г. на Плевенски окръжен съд по в.гр.д. № 908/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.