1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
[населено място], 21.06.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №1005/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Д. – [населено място] за отмяна на решение №1375 от 30.07.2012г. по т.д. № 797/2012г. на САС, в частта, с която са отхвърлени обективно съединените искове до пълния предявен размер. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковете в пълен размер. Оплакванията са за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Касаторът се позовава на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като излага съображения, че въззивният съд не се е съобразил със задължителната практика на ВКС, ТК по приложението на чл.205, ал.1 КЗ, аналогичен на чл. 398, ал.1 ТЗ отм. в случаите на застраховане на земеделски култури и начина на определяне на застрахователното обезщетение при застраховане на бъдеща реколта и доколко е приложимо правилото за подзастраховане.
[фирма] – [населено място] е представило отговор на касационната жалба, който не е подписан, поради което не се обсъжда.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение намира за процесуално допустима касационната жалба, като подадена от надлежна страна в процеса, в срока по чл.283 ГПК срещу валидно решение на въззивен съд, при отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.2 ГПК.
САС е уважил частично обективно съединените искове на ищеца по чл.193 КЗ и чл.86 ЗЗД по застрахователни полици № 35020090909R00001 и № 35020090909R00002 за присъждане на обезщетение за непризнати от застрахователя увредени и унищожени в резултат на застрахователно събитие растителни култури, настъпили в края на м.02.2010г. и през м.06.2010г. След подробно обсъждане на доказателствата по делото, въззивният съд е направил извод за валидно възникнало застрахователно правоотношение по двете полици за застраховане на растителни култури, настъпването на застрахователно събитие по застрахованите рискове и надлежно установяване и доказване на щетите на застрахованите култури. За основателно е прието възражението на застрахователя, че застрахователните договори по двете полици са сключени при условията на подзастраховане. Това възражение е обосновано с уговорена по – ниска застрахователна сума от действителната, съответно възстановителната стойност на застрахованото имущество. Съдът е приложил чл.205, ал.1 КЗ, след анализ на заключението на ССЕ за вложените средства за отглеждане на 1дка култури надхвърлящи застрахователната сума от 30 лв./дка. Определил е застрахователното обезщетение според съотношението между застрахователната сума и действителната, съответно възстановителната стойност на застрахованото имущество. При приложената методика на изчисление на застрахователното обезщетение исковете – главни и акцесорни, са уважени частично.
В изложението на касационните основания за допускане на касационното обжалване касаторът формулира въпрос за начина на определяне на застрахователното обезщетение при застраховане на бъдеща реколта и доколко е приложимо правилото за подзастраховане. Като допълнителен критерий се сочат две решения на ВКС, ТК постановено по реда на чл.290 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че представените решения на ВКС, ТК не обосновават допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Различният изход на делата се дължи на разликата в клаузите на Общите условия и специалните условия, при които са сключени договорите за застраховка на бъдеща реколта от растителни култури.
С решение № 128 от 12.07.2010г. по т.дело № 969/2009г. и решение №161 от 24.11.2010г. по т.дело № 724/2009г. състав на ВКС, ТК, ІІ т.о. се е произнесъл по правния въпрос свързан с приложението на общите правила за подзастраховане при имуществено застраховане на бъдеща реколта. Прието е, че при този вид имуществено застраховане, застрахователната сума се договаря между застрахования и застрахователното дружество и то при съобразяване на производствените възможности на района, в който са засети съответните земеделски култури. При настъпило застрахователно събитие в периода на развитие на земеделските култури, не би могло дължимото застрахователно обезщетение да се определи на друга база, различна от договорената застрахователна сума, след установяване на конкретните настъпили вреди по културите, които са фактически засети на съответните, посочени в приложението към полицата, площи. Освен общите правила за определяне на застрахователното обезщетение, при този вид имуществено застраховане следва да се имат предвид и специфичните правила, обективирани в полицата, неразделна част от която са съответните общи условия. Прието е, че съдът по същество не е съобразил Общите условия в раздел ІV, т.2 страните са договорили клауза “застрахователната сума да се договаря между застрахования и застрахователя със съобразяване с производствените възможности на района, както и със специфичните правила за определяне на застрахователното обезщетение – на база затрахователна сума, определена на декар.
По конкретното дело в застрахователните полици/ специални условия/ страните са приели за база за определяне на застрахователната сума разходите за отглеждане на земеделските култури, в случая пшеница, ечемик и рапица съгласно технологична карта на “Б.”. Съгласно раздел ХV, т.1 застрахователното обезщетение се определя на база застрахователната сума на дка, посочени в полицата и е в размер на установения от комисията процент на увреденост на културите от застрахователно събитие, умножен по застрахователната сума, съответна на общия размер на засегнатите от застрахователното събитие площи.
Изложеното налага извод за недопускане на касационното обжалване поради отсъствието на една от задължителните предпоставки на закона – противоречие със задължителна практика на ВКС.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1275 от 30.07.2012г., постановено по т.дело №797/2012г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: