О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 869
гр.София, 23.12.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 509/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Д. И. С. чрез адв. Г. В. С. срещу решение №340 от 9.01.2010г. постановено по гр.дело №8020/2009г. на Софийски градски съд, ІV Д отделение в частта, с която е оставено в сила решението от 28.05.2009г. по гр.дело №19354/2007г. на СРС, 24 състав. С последното касаторката е осъдена да заплати на З. “ Б.” сумата от 4781.41 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение на трето пострадало лице. Оплакванията са за неправилност на решението при трите основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Искането е за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и отхвърляне на иска като неоснователен. В изложението си на касационните основания за достъп до касация касаторът формулира по следния начин правните въпроси: СГС неправилно е приел, че са налице правните основания за уважаване на регресния иск срещу С. поради погрешна правна квалификация, погрешно тълкуване и прилагане на материалноправните норми. Като допълнителна предпоставка се сочи противоречивото решаване на подобни спорове от съдилищата – решение №1280/1992г. на ВК, ІV г.о., решение №449/2002г. на ВКС, V г.о., ТР №14/1967г. на ОСГК на ВС, решение №1814 –А/1995г. на ВС ІV г.о. и постановление №7/1978г. на Пленума на ВС. Поддържа се и допълнителното основание по т.3, на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация ЗАД “ Б. В. И. Г.”, правоприемник на З. “Б.” не заявява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното.
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
СГС е разгледал иск с правно основание чл.81 Закона за застраховането отм., предявен от З. “Б.” срещу Д. С., затова, че след като е управлявала МПС след употреба на алкохол при концентрацията в кръвта е 0.71 %0, е предизвикала по нейна вина ПТП и за нанесени щети по лек автомобил м.”Опел” дружеството е изплатило на собственика на МПС, застрахован при него по застраховка “ Бонус каско” сумата от 4793.41 лв. по застраховката “Гражданска отговорност” на ответницата по иска. Застрахователното събитие е настъпило на 6.08.2005г. и към този момент е в сила Закона за застраховането. За да уважи регресния иск, въззивният съд е приел, че са налице всички предпоставки на чл.81 ЗЗ отм.: страните са субекти по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, ответницата е причинила ПТП при управляване на МПС след употреба на алкохол, при констатирани 0.71 %0, на пострадалото лице е изплатено обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност” за вреди по автомобила му. Счетено е за ирелевантно обстоятелството, че между ищеца и третото лице има сключен договор “ Каско”, след като ищецът е заплатил на увреденото лице застрахователното обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност” .
Въпросът за допустимостта на едно съдебно решение е значим за исковия процес. Недопустимостта на съдебното решение може да се дължи на различни пороци, свързани с такива съществени нарушение на съдопроизводствените правила/процесуалните норми/, които се отразяват на действителността на съдебното решение, като неподсъдност, неподведомственост, произнасяне по непредявен иск. В случая касаторът не излага съображения за някои от посочените пороци, водещи до постановяване на недопустимо решение. Доводите за погрешната правна квалификация, погрешното тълкуване и прилагане на закона са относими към касационните основанията за отмяна на неправилното решение по чл.281, т.3 ГПК, които не могат да бъдат обсъждани в производството по селекция на касационните жалби по чл.288 ГПК. Не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Съгласно т.3 на ТР №1-2010г. на ОСГТК на ВКС въпросът по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК, какъвто не е настоящия случай. В случая липсва идентитет между разрешения с въззивното решение правен въпрос за правото на регресен иск на застрахователя, в случаите на изплатено застрахователно обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност”, срещу прекия причинител на вредата, управлявало МПС при забраната по чл.5, ал.2, т.3 ЗЗ отм., каквито са заявените с исковата молба факти и обстоятелства, и въпросите по които ВС и ВКС са се произнесли в представените с изложението съдебни актове. С решение № 1814-А от 30.11.1995г. Върховният съд се е произнесъл за правото на застрахователя да предяви регресен иск както срещу прекия причинител на вредата по чл.45 ЗЗД, така и срещу възложителя на работата, при или по повод на която е причинено увреждането за застрахованото имущество. С решение №449 от 18.03.2002г. по гр.дело №1785/2001г. ВКС е направил разграничение между регресното право и суброгационното право на застрахователя и приложимата давност за регресните искове. Решение №1280/1992г. на ВС, ІV г.о. не е приложено с касационната жалба, поради което не може да бъде коментирано с оглед на заявеното допълнително основания / спр. т.3 на ТР №1-2010г. на ОСГТК на ВКС/. Разрешеният от съда правен въпрос за регресната отговорност на причинителя на вредата след употреба на алкохол към момента на настъпването на застрахователното събитие е в съгласие с приетото в т.15 на Постановление №7/1978г. на Пленума на ВС, поради което не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Неоснователно е поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание би било налице, когато разглеждането на правния въпрос ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени / спр. т.4 на ТР №1-2010г. на ОСТК на ВКС/.
Касаторът трябва да аргументира становището си защо счита, че поставените от него въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърдението, че “ има опасност да се създаде порочна съдебна практика по отношение на завеждане на щети по застраховка “Гражданска отговорност” вместо застраховка “Каско” не е достатъчно, за да се счете, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото не е обоснована конкретно връзката между даденото от съда разрешение на въпросите по предмета на иска и приложението на конкретни правни норми, каквито са чл.402 ТЗ отм. и чл.81 ЗЗ отм.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №340 от 9.01.2010 г., постановено по в.гр.д. №8020/2009г. на Софийски градски съд, ІV Д отделение в обжалваната му част. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: