О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
С.,15,04,2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА Р. Б., Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 855 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат С. Г. срещу решение № 280/02.06.2010 г. на С. апелативен съд /САС/ по в.гр.д. № 154/2010 г., с което е потвърдено осъдително решение на В. окръжен съд /ВОС/ по предявен иск на [фирма] срещу касатора за 25000 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на собствена машина след изтичане срока на договор за заем за послужване и 1000 лв. лихва за забава върху главницата.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред ВОС е предявен иск срещу касатора за сумата 25000 лв. обезщетение за лишаване от ползване на собствена машина след изтичане срока на договор за заем за послужване и 1000 лв. лихва за забава върху главницата. Претенциите – главница и лихва, са уважени от ВОС, чието решение е потвърдено от САС. САС е приел, че отношенията между страните са по договор за заем за послужване, по силата на който ищецът [фирма] е предоставил на ответника, сега касатор – [фирма],[населено място], собствената си машина /щосмашина 7 М-430/ за безвъзмездно ползване за определен период от време, като е договорено машината да бъде върната на 14.11.2007 г. с приемателно-предавателен протокол, като в противен случай за всеки просрочен месец се дължи наем в размер на 5000 лв. Машината не е върната в уговорения срок, с оглед на което е присъдено обезщетение в размер на 25000 лв. със законната лихва. Прието е, че задължението за връщане на вещта е договорено да се извърши от ответника /т.4 от договора/, поради което не е необходимо изрично искане за връщане от ищеца.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира в изложението си следните въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК: 1. Допустимо ли е при липса на отговор на ответника в законния срок по търговски спорове да се допускат доказателства на същата страна с доклада по делото; 2. Ако докладът на първоинстанционния съд не отговаря на изискванията на чл.146 ГПК, следва ли въззивната инстанция да направи доклад, отговарящ на тези изисквания, да разпредели доказателствената тежест и да даде възможност на страните да сочат доказателства; 3. Следва ли въззивната инстанция да допусне доказателства на ответника, който не е подал отговор на исковата молба;
Касаторът твърди, че въпросите му касаят разпоредбата на чл.133 и на чл.370 ГПК /за търговски спорове/, по които няма съдебна практика и следва да бъде формирана такава, в какъвто смисъл е становището на ВКС в приложени определения по чл.288 ГПК, с които е допуснато касационно обжалване /определение № 180/23.02.2010 г. по гр.д. № 1553/2009 г. на ВКС и др./. До настоящия момент определенията по чл.288 ГПК не представляват задължителна съдебна практика /т.2 и т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Независимо от това, следва да се посочи, че в случая въпросите по приложението на чл.133 вр. чл.146 ГПК действително имат връзка със спора, но не са обуславящи за изхода му. В срока по чл.131 ГПК ответникът, сега касатор – [фирма], не е дал отговор на исковата молба с твърдения за служебни ангажименти, без да конкретизира същите. По даденото си становище по-късно прави възражения за неподсъдност на делото, за нередовност на исковата молба, както и възражения по същество, че машината не е искана от ищеца. Както се посочи по-горе САС е приел, че задължението за връщане на вещта е договорено да се извърши от ответника /т.4 от договора/, поради което не е необходимо изрично искане за връщане от ищеца. По приложението на чл.133 и 146 ал.2 ГПК е налице практика на ВКС обективирана в решения по чл.290 и сл. ГПК, съгласно която при липса на отговор на исковата молба съдът не е имал основание да дава указания за необходимостта да се представят доказателства. Т. задължение съдът има по чл.146 ал.2 ГПК само ако в срока за отговор страната посочи възраженията си и конкретните факти, на които те се основават /решение № 429/21.06.2010 г. по гр.д. № 1151/2009 г. на ВКС/. В настоящия случай първоинстанционният и въззивният съд са постъпили по този начин, т.е. в съответствие с решение по чл.290 ГПК, което е задължителна съдебна практика /т.2 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Щом това е така, няма основание да се приеме, че визираните от касатора въпроси са обуславящи за изхода на спора, че по същите липсва съдебна практика и следва да бъде формирана такава
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените разноски за настоящата инстанция в размер на 240 лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 280/ 02.06.2010 г. на С. апелативен съд по в.гр.д. № 154/2010 г.
ОСЪЖДА [фирма],[населено място], [улица] да заплати на [фирма],[населено място], [улица] направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 240 /двеста и четиридесет/ лв. адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.