О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 601
[населено място], 04.07.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 426/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът [фирма]- [населено място], представлявано от адв.В. В. – ВАК, е обжалвал решение №1591 от 21.12.2011г. по в.т.д. № 1586/2011г. на Варненския окръжен съд, в частта, с което са отхвърлени исковете му срещу ответника Ж. А. С. от [населено място] за получени без основание суми, изразяващи се в намаляване на цената на продадените му имоти на основание чл.190, ал.2 ЗЗД и обезщетение за вреди от неправомерно получени суми, в размер на законната лихва. Иска отмяна на решението като неправилно, поради допусната нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа, че Варненският окръжен съд не се е съобразил с разпоредбата на чл.20 ЗЗД, на чл.12 и чл.235 ГПК за изследване каква е действителната воля на страните по сделката. Доколкото в нот. акт е посочена занижена стойност на цената, то е с оглед на заплащане на по-ниски данъци, но действителната им воля по отношение на действителната заплатена цена е посочена в представените по делото предварителен договор и разписки. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава се на критериите за селекция на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
В писмен отговор Ж. А. С. поддържа становище да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, поради отсъствие на допълнителните критерии по противоречие със задължителна практика на ВС и ВКС, противоречиво разрешаван от съдилищата правен въпрос и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, решенията са постановени при различни факти и установяването на действителната воля на страните се извършва в самия процес. За исковете, с цена до 5000 лв., ответникът по касация се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК и на недопустимост на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Варненският районен съд, се е произнесъл по обективно съединени искове по чл.190, ал.2 ЗЗД, като е уважил изцяло исковете за цената и частично исковете за вреди, в размер на законната лихва. След подробно обсъждане на събраните по делото доказателства въззивният съд е направил самостоятелни изводи за установените по делото факти, както и правни изводи по основателността на предявените от ищеца обективно съединени искове.
За доказана е приета договорната връзка между страните с предварителен договор от 15.07.2005г., по силата на който ответникът Ж. С. е поел задължение да продаде на касатора лозе в землището на [населено място] за 23 300 евро, от която 1000 евро платени на 6.07.2005г. С договора купувачът – ищец е поел задължение да плати 3660 евро при подписване на предварителния договор и остатъка от 18 640 лв. при сключване на окончателния договор.
С договор за продажба, оформена с нот.акт № 102, дело № 15799 на 18.08.2005г., С. е прехвърлил собствеността на търговското дружество на недв. имот , предмет на предварителния договор за сумата от 2300 лв. С влязло в сила съдебно решение за делба е призната собствеността на 40/50 ид.ч. от имота на трети лица, а на ищеца на 10/50 ид.ч. При така установените факти въззивният съд е направил извод, че за купувача е възникнало правото да претендира намаление на цената и заплащане на обезщетение за претърпените вреди, поради което предявения иск с правно основание чл.190, ал.2 ЗЗД е приет за доказан по основание. За да отхвърли частично искът за намаление на цената по размер, окръжният съд е приел, че продажната цена е тази по нот.акт – 2300 лв., а доколкото страните са договаряли цена в предходен момент, тя е ирелевантна за предявения иск, защото действителната воля на страните относно цената е изявена при сключването на окончателния договор. Това е цената, която трябва да бъде взета при намалението. Затова искът е уважен за сумата от 1840 лв. и отхвърлен до разликата до 18 640 лв. По отношение на претендираното от ищеца обезщетение за вреди, като пропусната полза, съдът е приел, че те са съизмерими със законната лихва на подлежащата на връщане част от цената и като е съобразил датите на извършеното плащане на цената от 1000 лв. и остатъка от 1300 лв., е определил размера на обезщетението в размер на 1201.42 лв. За разликата исковете са отхвърлени като неоснователни.
По основанията по чл.284, ал.1, т.3 ГПК:
По материалноправния въпрос обвързан ли е съда с посочената в нот.акт цена за продажба на имота или следва да се постанови решение по чл.190, ал.2 ЗЗД, като се вземе предвид действителната воля на страните преди прехвърляне на имота по нотариален ред и обективирана в предварителния договор и наличните писмени доказателства, удостоверяващи плащането, настоящият състав приема, че въпросът е от значение за изхода на делото, но не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото с решение № 457/2.11.2011г. по гр.дело №498/2011г. на ВКС ІV гр.о., постановено по реда на чл.290 ГПК съставът на ВКС се е произнесъл по правния въпрос как се оценява правото на ползване като тежест по смисъла на чл.190 ЗЗД и как се извършва намаление на цената – с оглед на действителната пазарна стойност на имота към датата на продажба или с оглед на уговорената от страните цена, т.е. липсва обективен идентитет между делата. Доколкото в мотивите на решението ВКС е приел, че продажната цената е тази по предварителния договор, а не по нот.акт, този извод е направен след обсъждане на доказателствата, с оглед на установените факти по делото. Решение №805 по гр.дело № 46/2003г. на ВС, ІІ г.о. не обосновава допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, което не съдържа произнасяне по разрешения от въззивния съд правен въпрос, за възможността страните по договор, сключен в нотариална форма, да преуредят отношенията си с последващ сключен между тях договор. По конкретното делото страните са уредили отношенията си най-напред с предварителен договор, а след това с окончателен, в който е посочена по –ниска цена на продажбата от тази по предварителния договор. Въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК, какъвто не е конкретния случай. Решение №16 по гр.дело № 1104/2009г. на Софийския окръжен съд не е съдебен акт, който формира съдебна практика по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е изменено с решение № 457 от 2.11.2011г. по гр.дело № 498/2011г. на ВКС, ІV гр.о.
При допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът формулира въпрос когато страните са договорили различна цена в предварителния договор и нотариалния акт, следва ли съдът да изследва действителната воля на страните по чл.20 ЗЗД когато страните са сключили предварителен договор с различна цена или следва да се постанови решение по цената в нот.акт. Настоящият състав намира, че така формулиран въпросът представлява довод за неправилност. Действително между страните има подписани разписки за плащане, които обаче не са били обсъдени от въззивния съд, но това е довод за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, но не и предпоставка за допускане касационно обжалване на решението по допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Р. на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка, а в случая касаторът иска да бъде извършена нова преценка на доказателствата по делото, което във фазата на селекция на касационните жалби не може да бъде извършено. Основанията за касиране на решението по чл.281, т.3 ГПК са различни от основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК. С оглед на изхода от делото не се присъждат разноски на касатора.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1591/21.12. 2012г., постановено по в.т. дело № 1586/2011 г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: