4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 629
[населено място], 12.07.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 1110/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280, ал.1 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] чрез адв. С. Т. – М., срещу решение № 836 от 28.05.2012г. постановено по т.д. № 2501/2011г., на Софийския апелативен съд, с което се потвърждава решение от 28.02.2011г. по т.д. № 1660/2008г. на СГС, т.о. С последното е уважен иск по чл.422, във връзка с чл.415 ГПК, предявен от ТД [фирма] – [населено място] срещу [фирма] за сумата от 120 000 лв., ведно със законната лихва, представляваща незаплатен остатък от продажната цена на недв. имот, намиращ се в [населено място], район С., [улица], нот.акт №124, том ІІ, рег. №4540, нот.дело № 285/2008г. на нотариус Г. Д. с район на действие СРС. Касаторката счета решението за неправилно, като поддържа, че са налице основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Обосновава искането си за допускане на касационен контрол на решението с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението, алтернативно счита жалбата за неоснователна. Направено е искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, защото е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК, от страна в процеса, срещу валидно решение на въззивен съд, с цена на иска над 10 000 лв.
Съдилищата са сезирани с положителен установителен иск по чл.422 ГПК по повод на оспорено вземане, чрез възражение по чл.414 ГПК, по издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с основание договор с нот. заверка на подписите.
Основният по делото спор е за сумата от 120 000 лв., представляваща част от продажната цена на недв. имот, за която ответницата по делото – купувач на имота, е поддържала становище в исковото производство, че е заплатена на продавача и за което има подписана разписка от управителя на дружеството – продавач Б. Г.. Ищецът е оспорил твърдението на ответницата, че е подписвал разписка за сумата от 120 000лв., както получаване на сумата. Първоинстанционният съд, след преценка на доказателствата по делото – две заключения на графологична експертиза, писмени доказателства /предварителен договор, анекс към предварителния договор, нот.акт за продажба /, е приел за доказано това оспорване и е изключил от доказателствата по делото разписката. От доказателствата са изключени показанията на двама свидетели на основание чл.164, ал.2 ГПК.
След много подробен анализ на заключенията на графологичната експертиза – първо и допълнително, на съдържанието на разписката от 21.01.2008г., въззивният съд е стигнал до извода на първоинстанционния съд за неистинност на документа, с оглед на установените признаци на т.н. “кражба на подпис”, поради което също е изключил разписката от доказателствата по делото. Приел е за недопустимо установяване погасяването на установени с писмен документ задължения със свидетелски показания, когато насрещната страна се е противопоставила на разпита им. Софийският апелативен съд е обсъдил свидетелските показания само относно начина на съставянето на разписката и в рамките на предоставените му от закона правомощия е направил свои изводи за недостоверност на показанията на свидетелите на ответницата. Поради съвпадения на крайните правни изводи САС е потвърдил решението на СГС, с което е признато съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение.
По основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК:
Твърдението на страната, че не е получила пари и не е подписвала документ преклудирано ли е възражението за “кражба на подпис” по чл.143, ал.2 ГПК и следва ли да се събират доказателства за установяване на обстоятелството “кражба на подпис”, не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото ищецът е оспорил разписката и получаването на сумата от 120 000 лв. още с исковата молба. Допълнителната експертиза за изследване на документа, дали не е налице т.н. “кражба на подпис”, е естествено продължение на първото заключение за пълното изясняване на твърденията на ищеца в исковата молба, че не е подписвал разписка със съдържание получаване на сумата от 120 000 лв. Заключението на допълнителната експертиза е потвърдила твърдението на ищеца в исковата молба за неистинност на документа, доколкото не е изразявал воля за съставяне на разписка с такова съдържание, и я изключило от доказателствата по делото. Позоваването на решение №40 по т.д. №384/2010г., постановено по реда на чл.290 ГПК, е неоснователно. В това решение е разгледана съвсем друга хипотеза – във въззивната инстанция е представен документ, с който страната е разполагала към момента на подаване на исковата молба, а в случай са допускани доказателства – назначаване на графологична експертиза, поради необходимостта от ползването на специални знания за изследване на документ, по повод доказване на твърдени от ищеца в исковата молба обстоятелства.
Въпросът допустимо ли въззивният съд да не допусне доказателства за нови обстоятелства, които са станали известни на страната след приключване на първоинстанционното производство не е конкретизиран, поставен е общо, поради което не налице основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК – жалбоподателят е длъжен да посочи материалноправния или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, формирал волята на съда, като ВКС няма задължението във фазата на селектиране на касационните жалби да формулира въпрос въз основа на фактите по делото и твърденията на жалбоподателя в касационната жалба / т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
Четвъртият въпрос допустимо ли е въззивният съд да обсъжда като гласно доказателство изявление на Б. Г. по пр. №31768/08г. на СРП, след като преписката не е събрана като доказателства. Въпросът е значим, но не е обуславящ за крайните изводи на съда, доколкото още в исковата молба ищецът е оспорил разписката и получаването на сумата от 120 000 лв. Изводите на съда за уважаване на предявения установителен иск, са изведени след преценка на всички събрани по делото доказателства / писмени, гласни, заключения на експертиза /, а не само въз основа изявлението в преписката. Не зависимо от това, че въпросът няма характеристиката на въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1 ГПК доколкото касаторът се позовава на решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК по правни въпроси, които не са идентични с формулирания процесуален въпрос. Така с решение №34 по гр.д. № 652/2011г. съставът на ВКС, ГК се е произнесъл за правомощията на съда , когато изисканите от трето лице документи постъпят в съда след постановяване на първоинстанционното решение и преди разглеждане на решението пред въззивния съд. С решение № 68 по гр.дело № 748/2011г. ВКС се е произнесъл по процусеялния въпрос може ли съдът да основе решението си върху прието от него за установени обстоятелства, без изесняването им да е включено като задача на експертизата. Решение №470 по гр.д. № 1318/2010г. съдържа произносяне за задължението на съда да прецени всички доказателства по делото и за задължението на страната да докаже фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Въпросът следва ли да се игнорират свидетелски показания с мотив липса на житейска логика, е довод за неправилност. Показанията на свидетелите на ответницата са преценявани с оглед на показанията на двамата свидетели на ищеца в рамките на предоставената от закона на съда правораздавателна власт. В Решение №24 по гр.д. № 4744/2008г. ВКС, ГК по чл.290 ГПК е приета за правилна съдебната практика, че съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства, а не само на избрани от него доказателства, на което конкретното дело не му противоречи. Неотносимо е решение № 235 по гр.дело № 513/2010г. на ВКС, ГК доколкото в същото е прието, че изявленията на противната страна, депозирани пред орган на предварителното производство, правят вероятни изявленията за привидност на съгласието му и следва да се ценят като условия по чл.165, ал.2 ГПК за допускане на гласни доказателства. Горното дава основание да се приеме, че посочените решения на ВКС, ГК не е обосноват допълнителния критерий по чл.290, ал.1, т.1 ГПК.
В заключение обжалваното въззивно решение няма основание да бъде допуснато до касационно обжалване, поради отсъствие на релевираните от касатора критерии за селекция на касационната жалба. На ответника по касация не се присъждат разноски, тъй като такива не са документирани с представения отговор на касационната жалба/ чл.78, ал.3 ГПК/.
Водим от горното ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №836 от 28.05.2012г., постановено по т.д. № 2501/2011г., на Софийския апелативен съд, ГК, пети състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: