О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 793
София, .16.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 01.12. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 427/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат Й. Й., с вх.№1771 от 15.02.2011 год. на Окръжен съд гр.В.Т., срещу Решение №434 от 12.01.2011 год. по т.д.№1027/2010 на Великотърновския окръжен съд, което е потвърдено решение №50 от 02.07.2010 год. по гр.д.№225/2009 год. на Еленския районен съд, с което съдът е осъдил касатора да заплати на [фирма] сумата 23 023.93 лв., представляваща дължима неизплатена продажна цена на стоки по фактури, за която сума по заявление на ищеца [фирма] е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК- №169 от 07.08.2009 год. по ч.гр.д.№171/2009 год. на Еленския районен съд. По повод направено възражение от длъжника [фирма] по чл.414, ал.1 ГПК, заявителят [фирма] е предявил за същото вземане осъдителен иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ. В дадения му от районния съд срок по чл.129, ал.2 ГПК за отстраняване нередовността на исковата молба, ищецът с молбата си с вх.№3554/10.11.2009 год. до Еленския районен съд, изрично го е заявил като осъдителе и по какъвто иск се е произнесъл районният съд. По-късно с определение №251 от 06.08.2010 год. по същото ч.гр.д. на основание чл.415, ал.2 ГПК районният съд е обезсили издадената заповед за изпълнение, защото е приел, че заявителят не е предявил установителния иск по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК. С обжалваното решение Великотърновският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение, като допустимостта му е обоснована с обезсилването на заповеда за изпълнение, който факт е съобразил по реда на чл.235 ал.3 ГПК.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1-3 ГПК като формулира два процесуално-правни въпроси:1/за допустимостта на осъдителен иск срещу длъжник, чийто кредитор се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за същото задължение и 2/възможно ли е недопустимото първоинстанционно решение/уважен осъдителен иск на кредитора, при наличие на заповед за изпълнение за същото вземане/ да стане допустимо след обезсилване впоследствие-след постановяване на решението по осъдителния иск, на издадената заповед за изпълнение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Първият поставен въпрос за допустимостта на осъдителен иск, предявен от кредитора, който се е снабдил за същото вземане и срещу същия длъжник със заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК, не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е обусловил изхода по конкретното дело, защото Великотърновският окръжен съд е извел допустимостта на първоинстанционното решение, р.п. на предявения от заявителя осъдителен иск не от заповедта за изпълнение, а от обезсилването й на основание чл.415, ал.2 ГПК. По този въпрос не е налице и подържаното допълнително основание за селектиране на касационната жалба- това по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Трайна и непротиворечива е практиката на Върховният касационен съд, че след постъпване на възражението по чл.414, ал.1 ГПК, кредиторът следва да предяви установителен иск по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК; липсва правен интерес от предявяване на осъдителен иск за вземане, за което е издадена заповед за изпълнение и при неясно заявено от ищеца по такъв иск искане за осъждане на длъжника, е налице нередовност на исковата молба- несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума, която води до недопустимост на постановеното въз основа на нея решение – освен посочената от касатора съдебна практика и служебно известни Решение №90 от 27.05.2011 год. по т.д.№674/2010 год. на ВКС, ІІ Т.О. и решение №88 от 27.05.2011 год. по т.д.№598/2010 год. на ВКС, ІІ Т.О. Обжалваното въззивно решение, обаче, не е постановено в противоречие с нея, защото към момента на постановяването му е настъпил ефектът на обезсилването на основание чл.415, ал.2 ГПК на издадената заповед за изпълнение, който факт е зачетен от Великотърновския окръжен съд.
С оглед доводите за недопустимост на първоинстационното решение, както и съобразно служебното задължение на съда да следи за валидността и допустимостта на обжалваното решение дори и извън поставените от касатора правни въпроси/ т.1 ТР1-2010 ОСГКТК/, обжалваното въззивно решение ще следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК по втория въпрос, а именно:Отразява ли се недопустимостта на първоинстанционното решение, с което е уважен осъдителния иск на кредитора, в полза на който срещу същия длъжник и за същото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, на допустимостта на въззивното решение, ако към момента на постановяването му издадената заповед за изпълнение на основание чл.415, ал.2 ГПК е обезсилена от същия районен съд. Поради липсата на съдебна практика на ВКС по този въпрос, налице е основанието за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, още повече че този въпрос поглъща в себе си и първия поставен въпрос за допустимостта на първоинстанционното решение.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №434 от 12.01.2011 год. по т.д.№1027/2010 на Великотърновския окръжен съд, което е потвърдено решение №50 от 02.07.2010 год.по гр.д.№225/2009 год. на Еленския районен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 460.48 лв. ДТ, както и да представи доказателства за това.
След представяне на доказателства за внесена ДТ, делото да се докладва на председателя на І Т.О. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: