О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
София, 18.03.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 654 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. П. К., Л. Х. К. и Т. К. Х., всички чрез адвокат П. К. срещу решение № 969/14.12.2010 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 535/2010 г. в частта му, отхвърляща исковете на тримата касатори срещу ЗК [фирма] и Гаранционен фонд /ГФ/ с по 10000 лв. за първите ищци срещу двамата ответници и с по 5000 лв. за третата ищца срещу двамата ответници.
В касационната жалба касаторите поддържат оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ЗК [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
Ответникът по касационната жалба – ГФ не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени обективно и субективно комулативно съединени искове по чл.407 ал.1 ТЗ /отм./ и чл.88 ал.1 т.1 б.”а” ЗЗ /отм./ от Д. П. К., Л. Х. К. и Т. К. Х. срещу ЗК [фирма] и ГФ. Ищците претендират обезщетение от по 100000 лв. за първите двама ищци и от 60000 лв. за третата ищца за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на Г. К., настъпила при ПТП по вина на застрахован при първия ответник водач на МПС и неизвестен водач на второ МПС, чиято отговорност покрива ГФ /чл.88 ал.1 т.1 б.”а” ЗЗ /отм./. Исковете са уважени частично от СГС при прието съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия по чл.51 ал.2 ЗЗД. СГС е присъдил обезщетения от по 50000 лв. на Д. и Л. К. /родители на пострадалия/ и 30000 лв. на Т. Х. /живяла на съпружески начала с пострадалия/, като тези обезщетения са присъдени в тежест на двамата ответници по равно със законната лихва и направени разноски. САС е изменил решението на СГС, като е намалил присъденото обезщетение, дължима за всеки от ищците с по 5000 лв. САС е определил по-висок размер на цялостното обезщетение за двамата родители – от по 60000 лв. за всеки и 30000 лв. за Т. Х.. Тези обезщетения според САС се дължат по равно от двамата ответници след приспадане на определен размер на съпричиняване на вредоносния резултат от 1/3 част от пострадалия или ЗК [фирма] и ГФ дължат всеки по 20000 лв. на Д. и Л. К. и по 10000 лв. на Т. Х.. САС е приел, че на 12.11.2003 г. Г. Л. К., при управление на велосипед в района на [населено място], обл. Стара Загора е претърпял ПТП, при което е получил травми, вследствие на които е починал на 13.11.2003 г. САС е приел, че вина за процесното ПТП имат водачите на два автомобила – Н. В., управлявала застрахован при първия ответник лек автомобил и втори неизвестен водач, управлявал автомобил с неустановена регистрация. И двата автомобила са се движели в нарушение на чл.20 ал.2 и чл.21 ал.2 ЗДвП, при което не са съобразили характера и интензивността на движението, първият автомобил не е бил в състояние да спре при възникнала опасност за движение – колоездачи пред него, което не е могъл да стори и движещият се зад него втори автомобил. Неизвестният, неустановен автомобил застига и удря отзад автомобила, управляван от Н. В., в резултат на което движещият се пред този автомобил велосипедист пада върху управлявания от В. автомобил, тялото му е отхвърлено напред и вдясно от пътя, при което е получена тежка черепно-мозъчна травма и други наранявания, довели да смъртта на колоездача – Г. К.. С оглед на така приетия механизъм на ПТП от изслушани авто-технически експертизи, за които са изложени подробни съображения, САС е приел, че двамата водачи на участвалите в произшествието леки автомобили имат равен принос за причиняването му. Принос в размер на 1/3 част има и пострадалият, който се е движил като велосипедист успоредно на друг велосипедист и на разстояние около 1.40 м. от края на пътното платно в нарушение на чл.80 и чл.81 ал.1 ЗДвП. При определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, САС е обсъдил и преценил родствената връзка между Д. и Л. К. от една страна и Г. К. – родители и техен син, както и отношенията на Г. К. с Т. К. Х., с която починалият е живял на съпружески начала. С оглед установените добри отношения между тях и тежко понесената загуба от смъртта на Г. К., САС е определил обезщетенията за неимуществени вреди, приспадайки и приетото съпричиняване на вредоносния резултат от самия пострадал. Присъдени са и съответните разноски, съобразно уважената част на предявените искове.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай в изложението си касаторите визират определения размер на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия по чл.51 ал.2 ЗЗД и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД. Касаторите твърдят, че съдът е приложил разпоредбите на чл.51 ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД при недоказана причинна връзка между допуснати от пострадалия нарушения и настъпилото ПТП и необсъждане на конкретни факти при определяне на размера на обезщетенията. За тези обезщетения се твърди несъобразяване на увеличавания от застрахователите лимит през годините, който следва да компенсира вредите, както и съществуващите социално-икономически условия в страната към момента на постановяване на решението. Според касаторите присъдените обезщетения съответстват на съдебната практика от преди седем-осем години, но не са съобразени с практиката към постановяване на обжалваното решение. Касаторите твърдят, че САС неправилно е определил и размера на дължимите от тях разноски, тъй като те са освободени от заплащане на такси и разноски по силата на закона.
Въпросът за определяне размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди е във връзка с изхода на спора, но при определянето му решаващият съд следва да съобрази изискванията на справедливостта като основен критерий, визиран в чл.52 ЗЗД. В този смисъл са и указанията, дадени в т.11 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, с които САС се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелства – родствената връзка между Д. и Л. К. като родители и Г. К. техен син, както и отношенията на Г. К. с Т. Х., с която починалият е живял на съпружески начала, тежко понесената загуба от смъртта на Г. К. и значението на тези обстоятелства за размера на вредите. Законовата разпоредба, регламентираща критерия за определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е на чл.52 ЗЗД и критерият е справедливостта. Справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. При необходимост от конкретна преценка, не би могло да има уеднаквяване на обезщетения, присъдени при различни случаи след извършена конкретна преценка за всеки. В тази връзка определеният лимит на застрахователите и неговото покачване е рамка, не задължителен размер или критерий за присъждане на всяко обезщетение при всяко настъпило застрахователно събитие. При извършената конкретна преценка от САС, противоречивите твърдения на касаторите, че САС се е съобразил с предходна съдебна практика, но и не се е съобразил общо със съдебна практика при определяне на размера на обезщетения за неимуществени вреди не обуславят наличие на допълнителен критерий за селекция /противоречиво разрешаване/ по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК с оглед представените решения на ВКС. Съпричиняването на вредоносния резултат /чл.51 ал.2 ЗЗД/ също е обусловено от конкретна преценка на конкретно установени обстоятелства. Приетото съпричиняване на вредоносния резултат и от пострадалия в случая е в съответствие с доказателствата относно механизма на настъпилото ПТП. САС е обсъдил много подробно заключенията на авто-техническите експертизи и различните варианти във връзка с механизма на извършване на ПТП, изложил е конкретни и подробни съображения за действията на участниците в процесното ПТП, допуснатите от тях нарушения на ЗДвП – чл.20 ал.2 и 21. ал.2 ЗДвП за водачите на двете МПС и чл.80 и чл.81 ал.1 ЗДвП за пострадалия, причинната връзка между тези действия и настъпилия вредоносен резултат. Щом разрешението и на двата въпроса е фактологично обусловено и изисква конкретна преценка на всеки конкретен случай, няма основание да се приеме наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК /т.2 и т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/.
Касаторите обжалват въззивното решение и относно присъдените разноски, като поддържат, че при специално уредена от закона хипотеза за освобождаване от такси и разноски, не може да се прилагат общите разпоредби на чл.64 ал.2 ГПК – касаторите очевидно визират чл.64 ал.2 ГПК /отм./, но погрешно са посочили чл.64 ал.2 ГПК. Поддържат още, че САС неправилно не е присъдил адвокатско възнаграждение за оказана безплатно правна помощ. Доводите в касационната жалба във връзка с присъдените разноски не съответстват на мотивите и постановените разрешения от САС, нито обуславят приложение на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. САС е присъдил адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за въззивното производство, не и за първоинстанционното производство, поради липса на произнасяне от СГС, но и липса на искане от страна на ищците по реда на чл.192 ал.4 ГПК /отм./ вр. с § 2 ал.1 от ПЗРГПК. Изложеното сочи на невъзможност на САС да изправи допуснат пропуск от самите страни. По отношение на приложението на чл.64 ал.2 ГПК /отм./, САС е посочил, че освободените от държавни такси и разноски страни не са освободени от дължими разноски, направени от трето лице като участник в процеса, какъвто е настоящият случай с присъдените 40 лв. в тежест на ищците, платими на ГФ за направени разноски от последния по делото. В тази връзка няма противоречие с приложеното от касаторите определение № 67/10.02.2009 г. на ВКС по реда на чл.274 ал.2 ГПК, в което е прието недопустимо възлагане на разноски, платими на съда, а не на трето лице, както е в настоящия случай.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му отменително-отхвърлителна част и в частта за разноските.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 969/14.12.2010 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 535/2010 г. в обжалваната му отменително-отхвърлителна част по исковете на Д. П. К., Л. Х. К. и Т. К. Х. и в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.