О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
[населено място], 14.03.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д.№ 1372/2013 год. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК.
Обжалвано е определение №1179 от 28.12.2012г., постановено по ч.т.дело №620/2012г. на Върховния касационен съд, ТК, състав на второ отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на О. “С. снаб”, [населено място] за отмяна на определение №858/30.05.2012г. по т.т.д. № 662/2012г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение на Пловдивския окръжен съд от 23.04.2012г. по т.д. № 879/2012г., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за встъпване в делото като трето лице помагач. Жалбоподателят О. “С. снаб” – [населено място] прави искане за отмяна на определението, като преграждащо признатото му от закона право за встъпване във висящия исков процес като трето лице помагач.
Ответниците не заявяват становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
В обжалвано определение на ВКС, ТК, II т. о. са подробно изложени аргументи относно допустимостта на касационен контрол по чл. 274, ал. 3 ГПК. Предмет на обжалване е определение по чл. 220 ГПК, във вр. с чл. 218 ГПК, с което се отказва конституиране на трето лице помагач на една от страните в процеса. Определението, с което е отказано встъпване или привличане на трето лице в процеса не прегражда развитието на конкретното дело, поради което не попада в обсега на съдебните актове на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Третото лице няма качеството на главна страна по делото, което означава, че обратната искова претенция от него или срещу него може да бъде предявена всякога и в отделно самостоятелно производство, включително след приключване на спора, по който е отказано допускането му като подпомагаща страна. Както правилно е отбелязано в мотивите на определението, не се касае до определение, с което се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда неговото развитие/ чл.274, ал.3, т.2 ГПК/. С постановяване на въззивното определение предвиденият от законодателя в чл. 220 ГПК процесуален ред е изчерпан и последващият инстанционен контрол пред ВКС е недопустим. ВКС, ТК правилно е приложил закона и практиката по обжалваемостта на този вид определение с оглед на дадените в т. 5 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС задължителни разяснения, приложими и при действащия ГПК предвид идентичността на процесуалноправната уредба на участие на третите лица в процеса – чл.218, чл.219 и чл.220 ГПК.
Обжалваното определение като правилно ще следва да бъде потвърдено, затова съставът на Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРДЖДАВА определение №1179 от 28.12.2012г., постановено по ч.т.дело № 620/2012г. на Върховния касационен съд, ТК, състав на второ търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: