О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
София,11.06.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шести юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 996 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. Й. А. чрез адвокат В. Д.-В. срещу решение № 802/17.05.2012 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 4070/2011 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Софийски градски съд /СГС/ по иск по чл.422 вр. чл.415 ГПК.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – А. М. П. оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС е предявен иск от И. Й. А. срещу А. М. П. по чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК за установяване съществуването на вземане на ищеца срещу ответника в размер на 25173 лв., произтичащо от запис на заповед, издаден на 22.06.2004 г. с падеж на 30.06.2005 г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК. Искът е отхвърлен от СГС, чието решение е потвърдено от САС. САС е приел, че издаденият запис на заповед съдържа всички изискуеми реквизити на ценна книга по смисъла на чл.535 ТЗ, но искът срещу издателя е погасен с тригодишна давност от падежа /чл.531 ал.1 вр. чл.537 ТЗ/. САС е приел още, че при предявен иск по реда на чл.422 ал.1 вр. чл.415 ГПК, който е установителен, съдът не може да дава нова квалификация на осъдителен иск по чл.534 ТЗ, каквито са доводите на ищеца–въззивник. Според САС следва да има пълен идентитет между страните и предмета на заповедта за изпълнение и установителния иск, като законът не допуска претенцията по чл.534 ТЗ да се предявява по облекчения ред – този на заповедното производство. По тези съображения претенцията по чл.534 ТЗ не би могла да се обсъжда в производството по предявен установителен иск по чл.422 вр. чл.415 ГПК.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът излага доводи, навеждащи на въпроса следва ли да се отхвърли иск по чл.422 ГПК по издаден запис на заповед с падеж на предявяване, когато съдът приеме за основателно възражение, че записът на заповед не е предявен в срока по чл.487 ал.1 вр. чл.537 ТЗ или съдът може да изведе правата на приносителя на записа на заповед от чл.534 ТЗ, на каквото основание да уважи иска по чл.422 ГПК. По отношение разрешението на този въпрос, касаторът твърди противоречие на обжалваното решение с цитирани въззивни решения на САС от 07.06.2011 г. по гр.д. № 100/2011 г. и Благоевградски окръжен съд, за които не са представени доказателства да са влезли в сила. В тези решения е приета възможност да се разгледа осъдителен иск по чл.534 ТЗ в производство по установителен такъв по чл.422 ГПК. Касаторът твърди същевременно и липса на съдебна практика по въпроса за възможността да се издаде заповед за изпълнение на документ по чл.417 т.9 ГПК, след като поемателят е загубил правото си на иск по чл.531 ТЗ, но в срока по чл.534 ал.1 ТЗ. Въпросите по същество се свеждат до допустимостта за произнасяне по права на поемателя на запис на заповед, основани на иск за неоснователно обогатяване по чл.534 ТЗ в производство по иск по чл.422 ГПК при прието за основателно възражение, че вземането е погасено по давност на основание чл.531 ал.1 ТЗ. Касаторът е посочил в изложението си, че решението на САС от 07.06.2011 г. по гр.д. № 100/2011 г. е допуснато до касационно обжалване с определение № 511/04.07.2012 г. на ВКС, ТК, ІІ отделение именно по формулираните по-горе въпроси. Служебно известно е на настоящия състав, че е постановено решение по реда на чл.290 ГПК на ВКС по т.д. № 1126/2012 г., по което е допуснато касационно обжалване с цитираното по-горе определение № 511/04.07.2012 г. – решение № 162/02.11.2012 г. С това решение е прието, че в производство по иск по чл.422 ГПК за установяване на вземане по заповед за изпълнение по чл.417 т.9 ГПК въз основа на запис на заповед с падеж на предявяване, когато съдът приеме за основателно възраженията на издателя на записа на заповед, че не е предявен в срока по чл.487 ал.1 ТЗ и че вземането е погасено по давност на основание чл.531 ал.1 ТЗ, съдът следва да отхвърли иска по чл.422 ГПК и не може в това производство да изведе правата на поемателя на записа на заповед, основани на иска за неоснователно обогатяване по чл.534 ТЗ, на което основание да уважи иска за съществуване на вземането по чл.422 ГПК. Доколкото се касае за задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, обективерана в решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/ и разрешението на въпросите за допустимост и възможност за произнасяне по осъдителен иск в производство по установителен иск по чл.422 вр. чл.415 ГПК в обжалваното въззивно решение е в съответствие именно с тази практика, не са налице допълнителни критерии за селекция по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение /договор № 133/13.11.2012 г. за правна защита и съдействие и вносна бележка за заплатено възнаграждение/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 802/17.05.2012 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 4070/2011 г.
ОСЪЖДА И. Й. А. със съдебен адрес в [населено място], [улица] ет. 5 кантора 4, адвокат В. Д.-В., да заплати на А. М. П. от [населено място],[жк]бл. 240 вх. Б ет. 4 ап. 29 направените и поискани разноски за настоящата инстанция в размер на 300 /триста/ лева адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.