О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
[населено място], 12.04.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №702/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] – София чрез адв. И. С срещу решение № 99 от 1.04.2011г. по гр.дело № 16/2011г. на Окръжен съд – Габрово, с което е потвърдено решение №494/29.10.2010г. по гр.дело № 2384/2009г. на Габровския районен съд. Съдът се е уважил иск по чл.415 ГПК във връзка с чл.228 ЗЗД като е приел за установено, че ответникът и касатор в настоящото производство дължи на П. Х. К. и на Н. Х. П. сумата от 14 400 лв. главница за времето от 8.10.2006г. до 8.10.2009г., ведно със законната лихва, считано от 9.10.2009г., представляваща неизплатен наем по договор за наем от 21.12.2002г. до м. октомври 2009г. при уговорен месечен наем от 400 лв. Искането е за отмяна на решението като неправилно и отхвърляне на иска като неоснователен. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част като неправилно. Касаторът се позовава на критерия за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците П. К. и Н. П. в писмен отговор правят искане за оставяне без разглеждане на касационната жалба, тъй като в съдържанието не са посочени основанията за допускане по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, не е посочен и правния въпрос от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Не претендират разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно и допустимо решение на въззивен съд, с представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, поради което са налице процесуалните предпоставки за нейното разглеждане.
За да потвърди обжалвания резултат, Габровският окръжен съд, след подробно обсъждане на доказателствата по делото и след препращане към мотивите на районния съд по чл. 272 ГПК, е приел че представения от ответника – касатор договор за наем / без дата/ от 2002г. не е могъл да породи действие между страните по делото, тъй като една от страните по договора Х. П. е починал преди началната дата, от която е трябвало да действа договора. Прието е също така, че доколкото дружеството – наемател по договор за наем от 5.08.2002г. е продължило ползването на имота без противопоставеното на собствениците – ищци, то дължат за исковия период от време наем от 400 лв. на месец, а за целия исков период сумата от 14 400лв.
Допускането на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен по делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Р. на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
Първият от правните въпроси – срокът на действие на един граждански договор/ в случая договор за наем/ може ли да бъде различен от момента на пораждане действие между страните, не е обуславящ изхода на спора по делото по иска по чл.415 ГПК във връзка с чл.228 ЗЗД. Доколкото въззивният съд е препратил към мотивите на РС, а в същите е прието, че представения от ответника договор за наем от три страници от 2002г. /без дата/ със страни Х. П. и [фирма] не е автентичен, поради което не може да породи действие между собствениците на имота П. К. и Н. П. и ответника, въпросът не се явява обуславящ изхода на делото. Освен това не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът не сочи законът чието тълкуване се налага или необходимост от осъвременяване на съдебната практика по конкретна правна норма, с което да се обоснове приложението на някоя от хипотезите на чл.280, ал.1, т.3 ГПК съгласно т.4 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
По т.2 на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, а излага доводи за неправилност на решението. Отговорът на въпроса “при изрична уговорка между страните/ независимо от това писмена или устна/ за краен срок на договора за наем и при безспорно и доказано преустановяване на ползването на имота по уговореното предназначение от наемателя, може ли да се приеме, че оставянето на несъществени спрямо сегашното ползване вещи на наемателя води до автоматично продължаване действието на договора” е обусловен от възприетата от съда фактическа обстановка по делото. Съдът е приел, че договорът за наем от 5.08.2002г. е продължил действието си между собствениците – ищци и наемателя [фирма] и след като е изтекъл уговорения в него срок /31.12.2002г./, поради непротивопоставянето на собствениците. Като неоснователно е възприето възражението на дружеството – наемател, че не дължат заплащането на наем, след като не е извършвана производствена дейност в сградите. Ползването на наетите помещения за исковия период от време е осъществено чрез държането на вещи / машини/ на наемателя. Съгласно чл.233 изр.1 ЗЗД наемателят е длъжен да върне вещта. Връщането е двустранен акт на наемателя и наемодателя, като инициативата трябва да бъде на наемателя, тъй като изпълнява задължение по договора за наем. Връщането означава опразване на помещението/помещенията, предаване на наетия имот с всички негови принадлежности / напр. ключовете/ и в добро състояние. Независимо от неформулиран конкретен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът не излага съображения за някоя от хипотезите на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а само буквалното възпроизвеждане на закона не мотивира приложението му. Освен това разпоредбата на чл.233 ЗЗД е ясна и по приложението й има установена съдебна практика. Същите съображения – за отсъствие на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се отнасят до поставения от касатора въпрос за доказване продължаване на действието на договора за наем без противопоставянето на наемодателя, тъй като разпоредбата на чл.236, ал.1 ЗЗД е ясна, а по приложението й има установена съдебна практика.
С оглед на изложеното съставът на ВКС, ТК счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на Габровския окръжен съд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 99 от 1.04.2011г. постановено по в.гр.дело № 16/2011г.на Габровския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: