Върховен касационен съд Стр. 5
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 620
София, 12,07,2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 44 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по три касационни жалби: от Д. Е. С. и Д. С. чрез адвокат Р. К., от [фирма], представлявано от Е. Р. и И. М. – изпълнителни директори, приподписана от адвокат П. С. и от [фирма], представлявано от К. Н. – изпълнителен директор, приподписана от адвокат П. С. срещу решение № 894/04.06.2012 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 4536/2011 г.
В касационната жалба на Д. Е. С. и Д. С. срещу въззивното решение в отменително-отхвърлителната му част се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
В касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение в потвърдителната му част се поддържат оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
В касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение в потвърдителната му част се поддържат оплаквания за неправилност и недопустимост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба на Д. Е. С. и Д. С. и същата по същество по съображения в писмен отговор. Становища по подадените касационни жалби от другите страни не са депозирани.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски окръжен съд /СОС/ са предявени обективно и субективно съединени искове от Д. Е. С. и Д. С. срещу [фирма] и [фирма] по чл.55 вр. чл.87 ал.2 предл.3-то вр. чл.183 ЗЗД и чл.266 ЗЗД. Ищците Д. Е. С. и Д. С. са сключили с [фирма] и [фирма] договор за учредяване право на строеж, строителство и продажба на ателие, като са внесли определена сума – задатък и част от продажната цена. Строителството не е изпълнено в срок, поради което с предявената искова молба ищците са развалили договора и искат връщане на платеното. СОС е уважил исковете както следва: [фирма] е осъден да заплати на ищците 3305 евро главница и 2 евро лихва; [фирма] и [фирма] са осъдени солидарно да заплатят на ищците 13174 евро главница и 1 евро лихва. САС е изменил решението на СОС както следва: Отменил е и е отхвърлил иска за солидарно осъждане на [фирма] за 13174 лв. главница и за 1 евро лихва, както и за 2 евро лихва върху главница от 3305 евро, потвърдил е решението на СОС в останалата част – за 3305 евро главница, дължими от [фирма] и за 13174 евро главница, дължими от [фирма]. САС е приел, че договореният имот не е построен до кота нула в уговорения в т.1.3 по договора срок, което е основание за разваляне на договора, направено с предявената искова молба и за връщане на платеното на отпаднало основание – чл.55 ал.1 предл.3-то вр. чл.183 ЗЗД и чл.266 ЗЗД. Според САС [фирма] следва да върне платената сума от 3305 евро, но е неоснователна претенцията за 2 евро лихва, тъй като липсва покана, поставяща длъжника в забава /чл.84 ЗЗД/. Според САС претенцията за 13174 евро е основателна, но не се дължи на ищците солидарно от двамата ответници, а само от [фирма], тъй като сумата е преведена по негова сметка /ССЕ/, а солидарната отговорност на [фирма] и [фирма] е договорена за извършване на строителството /т.2.6 от договора/ и не може да се ангажира за връщане на платеното на един от тях. За неоснователно е прието възражението на [фирма], че не е редовно призован пред СОС и е неправилно приложен чл.50 ал.2 ГПК. За първото съдебно заседание пред СОС призовката е редовно връчена на адреса в [населено място] баня, но представител не се е явил.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
По касационната жалба на Д. Е. С. и Д. С.: Касаторите формулират следните въпроси: 1. Към кого от солидарните длъжници може да насочи претенциите си кредитора? 2. При разваляне на договор при неизпълнение и иск за връщане на даденото на отпаднало основание остават ли солидарно задължени лицата, поели солидарна отговорност на изпълнение на разваления договор? 3. Отговаря ли за всички последици от неизпълнението на договора за изпълнение солидарния длъжник, който не е изпълнил?
Въпросите са във връзка с отхвърляне на иска за солидарна отговорност на двамата ответници за връщане на платената сума от 13174 евро, но така формулирани са принципно поставени, а не с оглед конкретно сключения договор, неговите клаузи, поетите от страните задължения и извършеното плащане по договора. САС е приел в съответствие със сключения договор, че двете страни са солидарно задължени за поетото задължение за строителство – т.2.6 от договора, но сумата от 13174 евро е приведена от ищците на строителя [фирма] за СМР /заключение на ССЕ/, с оглед на което се дължи връщането й от тази страна, а не солидарно от двамата ответници. Следователно, така поставените въпроси в тази жалба не са обуславящи изхода на спора, тъй като не съответстват на приетото от САС относно сключения между страните договор с поетите задължения по него и не мотивират основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
По касационната жалба на [фирма]: Този касатор формулира два процесуалноправни въпроса по приложението на чл.50 ал.2 ГПК: Може ли тази разпоредба да се приложи при липса на категорични данни дружеството да е напуснало адреса, вписан в търговския регистър и може ли надлежно връчване на призовка за открито съдебно заседание да санира нередовно връчване на копие от исковата молба и доказателствата по чл.131 ГПК.
Въпросите касаят правилността на първоинстанционното решение и конкретно връчването на препис от исковата молба с доказателствата до тази страна, без конкретни оплаквания за последиците от невръчването на посочения в исковата молба адрес. Страната е редовно призована за първото открито съдебно заседание пред СОС от същия адрес, без да е изпратила представител, редовно призована е и пред въззивния съд и е недопустимо позоваване на процесуално нарушение пред първоинстанционния съд, чието решение не е предмет на касационната жалба. В този смисъл въпросите в тази касационна жалба не са обуславящи изхода на спора и не мотивират въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
По касационната жалба на [фирма]:
1. Този касатор поддържа оплаквания за недопустимост на въззивното решение, изразяваща се в произнасяне, извън предмета на делото, а именно уважаване на претенция за 3305 евро, с която съдът не бил сезиран, тъй като с изявлението си за разваляне на договора не е направено такова искане. Настоящият състав на ВКС счита, че няма данни за недопустимо произнасяне, респ. недопустимо въззивно решение /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, тъй като с исковата молба ищците искат връщане на платеното на отпаднало основание, поради разваляне на договора, включително сумата от 3305 евро.
2. Следва ли да се приеме, че е налице неизпълнение на задължение за сключване на окончателен договор за една от страните по двустранен договор при положение, че тази страна не е проявила активност за сключване на окончателен договор и може ли потестативното права по чл.87 ал.1 ЗЗД да се упражни от неизправна страна по договор? Така формулираните въпроси изразяват несъгласие с приетото за установено от фактическа и правна страна от съда, а именно изправността на ищците, направили дължимите плащания в съответствие със сключения договор и неизправността на ответниците, неизвършили строителството в уговорените срокове. В този смисъл въпросите и по тази жалба не са обуславящи по смисъла чл.280 ал.1 ГПК.
Приложената съдебна практика и от тримата касатори е по обективно неидентични казуси и не обуславя допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Не се излагат съображения за наличие на някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че и трите касационни жалби не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и по нито една от тях не следва да се допуска касационно обжалване на решението на САС.
При този изход на спора, съдът не присъжда разноски за никоя от страните.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 894/04.06.2012 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 4536/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.