Р Е Ш Е Н И Е
№ 111
София, 04.10.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 27.09. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА МИЛАНОВА
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 273/2012 година
Производството по делото е образувано по повод подадена молба от [община] с правно основание чл.48, ал.1 във вр. с чл.47, т.2 и т.3, ЗМТА срещу [фирма], [населено място] за отмяна на решение от 18.01.2012 г. по в.а.д.№666/2011 г. на АС при Б., с което са уважени, предявените от [фирма], [населено място] срещу [община] установителни и осъдителни искове с правно основание чл.266, ал.1 и чл.86, ал.1 и чл.82 ЗЗД. А. съд е констатирал, че между настоящия ищец- [община], в качеството й на възложител, и гражданското дружество „Хидростистеми” С., като изпълнител, в което дружество като съдружник участва настоящият ответник [фирма], на 14.05.2009 г. са сключени два договора за строителство и реконструкция на водопроводната и канализационна мрежа на [населено място]. Между [община] и МОСВ са сключени две споразумения- от 29.09.2006 г. и от 15.10.2008 г., уреждащи правата и задълженията между страните във връзка с реализацията и управлението на средствата, предоставени по програма И. „интегриран воден цикъл на [населено място]”. Компетентността на арбитража и приложимите процедурни правила са изведени от подклауза 20.6 от Общите условия на двата договора, изменена с т.20.6 от Специфичните условия към тях, представляващи неразделна част от Договорните споразумения между страните по делото, съгласно която споровете се решават окончателно от арбитраж по арбитражтните правила на АС при Б.. Прието е с аргумент за противното от чл.3, ал.1 П., че с приемането от страните на приложимите процедурни правила на определен институционен арбитраж/чрез препращане към П.-Б./, без да го посочат изрично, служейки си само с общия термин ”арбитраж”, страните са постигнали арбитражно споразумение за подсъдност на спора на АС при Б.. При определяне на компетентността си арбитражният съд се е позовал и на нормата на чл.2, ал.3, П. , р.п. чл.7, ал.3 ЗМТА, защото настоящият ищец и ответник в арбитражното производство, е участвал активно в него, без да оспорва компетентността на арбитража.
Прието е още, че пасивната процесуална легитимация на ответника в арбитражното дело- [община] се определя от твърденията в исковата молба на ищеца [фирма], [населено място], а материално-правната – от качеството на общината на възложител за извършване на строителство и реконструкция на канализационната мрежа на [населено място], съгласно посочените по-горе Договорни споразумения. А. съд е счел, че въведеното с подклауза 14.7 от Специфични условия на договора изменение, като изразът „възложител” се заменя с МОСВ, не влияе върху пасивната легитимация на общината- възложител, която произтича от сключените договори за изработка, а урежда само механизма за плащане със средства по европейско финансиране.
Ищецът [община] подържа отменителните основания по чл.47, т.2 и т.3, ЗМТА.
Ответникът [фирма] ги оспорва, като подържа, че е налице изрично споразумение между страните за отнасяне на спора към АС на БПТП/вж. чл.20.6 от Специалните условия/. Навежда довода, че не е налице и подържаното основание по чл.47, т.3, предл. второ ЗМТА, тъй като арбитражното решение не е постановено в противоречие с обществения ред в Р.България. По отношение на подържаното отменително основание по чл.47, т.3, предл.1 ЗМТА, твърди, че облигационният спор между страните по делото не е изключен от арбитражно споразумение по чл.19, ал.1 ГПК.
Искът е предявен в срока по чл. 48, ал.1 ЗМТА, поради което е допустим, но неоснователен.
Неоснователни са доводите на ищеца [община] за липса, р.п. нищожност на арбитражно споразумение- т.е наличие на отменителното основание по чл.47, т.2 ЗМТА. Освен, че с чл.20.6 от Специалните/специфичните/ условия/ находящи се на стр.79 от арб.дело/ изрично е посочено приложението на арбитражните правила на АС при Б./вж. стр.172, чл.20.6,б.”а” от Общите условия/, то и правилно арбитражният съд при проверката на собствената си компетентност се е позовал на нормата на чл. 2, ал.3 П. , р.п. чл.7, ал.3, ЗМТА. Ответната община, въпреки че е участвала активно в арбитражното производство, не е оспорила компетентността на арбитража, поради което е дала и своето мълчаливо съгласие по арбитражното споразумение.
Неправилно общината-ищец подържа, че презюмирането на арбитражното споразумение следва да се изключи, защото неправилно не е конституиран като ответник по делото МОСВ. Процесуалното качество на [община] като ответник по арбитражното дело е определено от исковата молба на [фирма]/чл.4, ал.1, П./ , а материалноправната й легитимация е свързана с основателността на иска, по който въпрос арбитражният съд се е произнесъл с решението си по съществото на спора. Правилността на тези изводи на съда не могат да бъдат предмет на специалния отменителен иск по чл.48, ал.1 във вр. с чл.47 ЗМТА, тъй като основанията за отмяна на арбитражното решение са изброени изчерпателно.
Неоснователни са и доводите за наличие на отменителните основания на чл.47, т.3, предл второ ЗМТА. За да е налице това основание, следва арбитражното решение да противоречи на обществения ред в Република България. Понятието „обществен ред” включва материални и процесуални норми, които стоят над обикновените повелителни норми, защото определят основния правопорядък в държавата. Такива са свръхповелителните норми, свързани с основните принципи в гражданския процес. Правото на участие на страните в процеса не представлява принцип в гражданския процес, какъвто е принципът за равенство на страните в процеса. Довод за нарушаване на този принцип не се прави.
Участието на страните в гражданския процес е обусловено от волята на легитимираното лице да търси в процеса защита на накърнените си права. Разпоредителната власт на носителите на граждански права е израз на друг основен принцип в гражданския процес- този за диспозитивното начало, за чието нарушение също няма твърдения в исковата молба. Израз на диспозитивното начало е обстоятелството, че страните в производството и неговия предмет се определят от търсещия защитата. Процесуалната легитимация на ответника, липсата на която води до недопустимост на иска, се определя от твърденията на ищеца в исковата молба. Тя произтича от упражненото от ищеца право на иск да търси защита на правото си, засегнато от правния спор, поставяйки другата страна в качеството й на ответник. Поради договорния характер на арбитража, диспозитивното начало важи при него с по-голяма сила, отколкото в съдебния процес. А. съд с още по-голямо основание, отколкото държавния съд, трябва да бъде сезиран и е длъжен да се движи в пределите на исканията на страните. При това [община] се позовава на твърдени нарушения на чужди процесуални права, които не е легитимирана да упражнява.
Материалнопрваната легитимация на страните произтича от принадлежността на спорното право, поради което липсата й води до неоснователност на иска, поради несъществуване на претендираното правоотношение, или поради това, че други страни са негови субекти. Произнасянето на арбитражния съд по основателността на иска, не представлява основание за отмяна по реда на чл.47 ЗМТА. По този ред не може се проверява правилността на арбитражното решение. Взети в своята цялост отменителните основания не включват дори евентуално допуснати от арбитражния съд нарушения на материалния или процесуален закон.
Не е налице и подържаното от ищцовата страна отменително основание по чл.47, ал.3, предл. първо ЗМТА. Изключението на спорове, които не могат да бъдат предмет на арбитражно споразумение, са посочени изчерпателно в чл.19 ал.1 ГПК. Настоящият спор не е сред тях, а посочената процесуална норма не може да се тълкува разширително. Всичките доводи на ищеца- [община] за липсата й на материалноправна легитимация, поради международното финансиране на обекта и твъряното с оглед на това придобито от МОСВ качество на възложител, са свързани с основателността на арбитражния иск и обуславят правилността на арбитражното решение. Тя не може да се проверява в настоящето производство по отменителния иск. Основанията по чл.47 ЗМТА са изчерпателно изброени и сред тях не се намират такива за незаконосъобраност, необоснованост и допуснати нарушения на вътрешното законодателство, р.п. на международни договори, каквито доводи се навеждат от ищеца. Предоставените международни средства по програма И. за заплащане на извършеното строителство и реконструкция на водопроводната и канализационна мрежа на [населено място], не променят имуществения характер на спора/арг. от чл.19, ал.1 ГПК/.От аргумент за противното следва, че не могат да бъдат предмет на арбитражно споразумение публично правни спорове по същество си, т.е такива с предмет административно нарушение, действителност на административен акт и други подобни. Спор, с предмет дължимото възнаграждение по сключени между страните договори за изработка, не представлява административно правен спор, независимо от уговореното в тях медународно финансиране.
С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника [фирма] ще следва да бъде присъдено изплатеното му адвокатско възнаграждение в размер на 180 000 лв.
На основание чл.48, ал. 3, ЗМТА във вр. с чл.71 и чл.72 ал.1 ГПК [община] ще следва да бъде осъдена да заплати в полза на държавата по сметка на ВКС сумата 310 733.63 лв. държавна такса.
Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от [община] срещу [фирма] иск с правно основание чл.47, т.2 и т.3 ,ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 18.01.2012 г. по в.а.д.№666/2011 г. на АС при Б..
ОСЪЖДА ОБЩИНА С. да заплати на [фирма] сумата 180 000/сто и осемдесет хиляди/ лв. разноски по делото, а в полза на държавата по сметка на ВКС сумата 310 733.63/триста и десет хиляди седемстотин тридесет и три/ лв. държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: