О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
София, 13.01. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 19.12. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 4462/2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 във вр. с чл.129, ал.3 ГПК по повод подадена частна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез адвокат М. Н., с вх.№ 8157 от 16.07.2013 г. на Софийския апелативен съд, подадена чрез експресна поща с пощенско клеймо от 12.07.2013 г., срещу определение №1317 от 11.06.2013 г. по ч.гр.д.№774/2013 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 4 състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба на настоящия жалбоподател срещу постановеното от първоинстанционния съд връщане на основание чл. 211, във вр. с чл.129, ал.3 ГПК на насрещната му искова молба. Софийският апелативен съд е приел, че обжалваното пред него определение не е преграждащо, защото с него първоинстанционният съд не е приел предявеният насрещен иск, поради което той може да бъде предявен и разгледан в друго отделно производство.
Ответникът по частната жалба и ищец по първоначалния иск [фирма] не взема становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е основателна.
С т.7 б.”в” на ТР 1-2013-ОСГТК се направи разграничение в хипотезите на оставяне на искането за приемане на насрещния иск без уважение и тази на връщане на насрещната искова молба. Съгласно него, ако е подадена насрещна искова молба, която не отговаря на изискванията за редовност, първоинстанционнит съд не следва да приема насрещния иск за съвместно разглеждане във висящото исково производство, а не основание чл.211, ал.2 ГПК трябва да постанови определение за отделянето му, което определение не подлежи на обжалване. Ако първоинстанционният съд е приел за съвместно разглеждане насрещния иск, оставил е без движение насрещната искова молба, като е предоставил срок за отстраняване на нередовностите й и е върнал насрещната искова молба, поради неотстраняване на нередовностите й, определението за връщане подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.1,т.2 във вр. с чл.129, ал.3 ГПК. Независимо, че Софийският градски съд не е постановил изрично определение за приемане на насрещния иск, неправилно Софийският апелативен съд е приел, че в случая градският съд не го е приел за съвместно разглеждане. Софийският градски съд не е отделил производството по насрещния иск в отделно производство/арг. от чл.211, ал.2 ГПК/. Той е оставил насрещната искова молба без движение до отстраняване на нередовностите й /вж. Разпореждане от 10.07.2012 г. по т.д.№1799/2012 г. на СГС/ и на основание чл.129, ал.3 ГПК е постановил връщане на насрещната искова молба, поради неотсраняване на пороците й. С тези си действия първоинстанционният съд фактически е приел насрещната искова молба, поради което и съгласно т.7, б.”в” на ТР1-2013-ОСГТК определението за връщането й, като прекратително, подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.1,т.2 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №1317 от 11.06.2013 г. по ч.гр.д.№774/2013 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 4 състав.
ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за произнасяне по основателността на частната жалба на [фирма], с вх.№130769/12.12.2012 г. на Софийския градски съд, срещу определение от 24.10.2012 г. по т.д.№1799/2012 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-13 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: