О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
[населено място], 18.05.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№167/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
С молба вх. № 760 от 23.01.2012г., подадена от адв. Г., като представител на Р. Г. и К. К., е направено искане за изменение на определение №17 от 12.01.2012г. в частта, с която не е отменено решение №514 от 22.11.2010г., постановено по гр.дело №484/2010г. по описа на САС относно присъдените разноски – адвокатско възнаграждение в полза на [фирма] в размер от 5000лв. На основание чл.248, ал.1 ГПК се прави искане за изменение на определението като неправилно, по съображения, че такива не се дължат на Банката поради липсата на доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение на адвокатско дружество, което я представлява, алтернативното искане е за присъждане на минималния размер по Наредба №1 от 150 лв.
С молба вх. № 818 от 24.01.2012г. от [фирма] е направено искане за изменение на определението от 12.01.2012г. и присъждане на пълния размер разноски за адвокатско възнаграждение от 18 694 лв. за първите две инстанции и на 5 876.50 лв. за касационната инстанция. Поддържа становището си, че заплатеното адвокатско възнаграждение за първа и втора инстанция не е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК.
В писмен отговор от 4.04.2012г. и 27.04.2012г. по молбата на [фирма], адв. Г., като процесуален представител Р. Г. и К. К., поддържа становище за процесуална недопустимост на молбата досежно искането за изменение на определението на ВКС в частта за разноските за първата и въззивната инстанция. Изразено е становище, че разпоредбата на чл.248 ГПК е приложима само за инстанцията, която е постановила акта за разноски, но не и по отношение на влязъл в сила съдебен акт / решение или определение/, с който съдът се е произнесъл за разноските за предходните две инстанции. Алтернативното искане е за оставяне на молбата на [фирма] без уважение.
В писмен отговор на молбата на Р. Г. и К. К. за намаление на присъдените в полза на Банката разноски, [фирма] счита, че същата следва да бъде оставена без движение до конкретизиране на размера до който трябва да бъде изменено решението на въззивния съд, алтернативно – за оставянето й без уважение, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Молбите са подадени в срока по чл.248, ал.1 ГПК, но същите ще следва да бъдат оставени без уважение, по следните съображения:
С определение №17 от 12.01.2012г. състав на ВКС, ТК се е произнесъл по касационната жалба на Р. Г. и К. К. срещу решението на Софийския апелативен съд № 514 от 22.11.2010г., постановено по гр.дело № 484/ 2010г., което не е допуснато до касационен контрол, както и по частната жалба срещу определение №15 от 6.01.2011г. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на Р. Г. и К. К. за изменение на съдебното решение от 22.11.2010г., постановено по гр.дело № 484/2010г. по описа на САС относно присъдените в полза на [фирма] съдебни разноски от 18 694 лв. Частната жалба е приета за частично основателна само досежно оплакването за прекомерност на заплатеното от Банката адвокатско възнаграждение, като е определено адвокатско възнаграждение за трите инстанции в общ размер на 5000 лв. Определението по чл.288 ГПК е влязло в сила поради неговата необжалваемост, включително и в частта, с която е изменено въззивното решение относно присъдените в полза на ответника по касация разноски за първа и втора инстанция/ чл.296, т.1 и т.3 ГПК/. Съгласно чл.248, ал.3 ГПК определението за разноски може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. От разпоредбата на закона следва, че определението на ВКС, с което се е произнесъл по направената от страната разноски няма да подлежи на обжалване, след като не подлежи на обжалване и определението по чл.288 ГПК. Следователно искането на ответника по касация [фирма] за присъждане разноски в размер на 18 694 лв., респ. искането на Г. и К. за отмяна на определението, с което в полза на Банката са присъдени разноски за първа и втора инстанция, се явява неоснователно и в тази им част молбите по чл.248, ал.1 ГПК ще следва да бъдат оставени без уважение.
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК, когато решението е необжалваемо, по искане на страната съдът може да измени решението, респ. определението си в частта за разноските. В чл. 7, т.4 на Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения е посочен допустимият минимален размер на адвокатското възнаграждение, което не може да бъде по-малко от 50лв. В параграф 2 от Наредба №1 е прието, че при прекомерност на възнаграждението, присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба, т.е. по преценка на съда, с оглед на фактическата и правна сложност на делото, може да бъде намалено заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, което не може да бъде по – малко от трикратния размер на допустимия минимален размер по Наредба №1 за съответната правна услуга, както е процедирано от настоящия състав на ВКС, ТК при прилагане на чл.78, ал.5 ГПК по отношение на заплатеното от Банката на процесуалния представител адвокатско възнаграждение за трите инстанции, при съобразяване на извършените от страната пред всяка една от инстанциите процесуални действия.
С оглед на изложеното молбите като неоснователни ще следва да бъдат оставени без уважение, затова ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на Р. Х. Г. и на К. Н. К. от [населено място] за изменение на определение № 17 от 12.01.2012г., постановено по т.дело № 167/2011г., относно присъдените на [фирма]-София разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лв. за трите инстанции.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма]-София за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за разликата от 5000 лв. до 24 570.50 лв., като неоснователна, от която за първа и втора инстанция в общ размер 18 694лв. и за касационното производство в размер на 5876.50лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.248, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: