О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
София, 22.04.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 777 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], гара Е. /в несъстоятелност/ чрез адвокат В. Петрова срещу решение № 1456/05.08.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по т.д. № 538/2010 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба – [община] и Е. Д. В. не взимат становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1т. 1-3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Врачански окръжен съд /ВрОС/ са предявени в условия на пасивно субективно съединение искове от [фирма] /н/ срещу Е. В. и [община] за признаване право на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 12259.1019.81.7.27 по кадастралната карта на [населено място] с адрес [улица] етаж 1 с площ от 56.37 кв. м. на едно ниво с предназначение за търговска дейност, при посочени идеални части и граници и искове за обявяване недействителност /нищожност/ на нотариалните актове, документиращи разпоредителни сделки с имота от [община] и нейните правоприемници. ВрОС е отхвърлил установителния иск, оставил е без разглеждане и е прекратил производството по останалите искове. САС е потвърдил решението на ВрОС. САС е приел, че решението на ВрОС е валидно и допустимо, постановено при изчерпателен анализ на събраните по делото доказателства, като САС е споделил изложените мотиви на ВрОС и е препратил към същите на основание чл.272 ГПК. САС е изложил и свои мотиви, като е приел е за неоснователни възраженията на въззивника – [фирма] /н/, че със заповедта от 04.03.1965 г. на К. от патримониума на ДММП „Г. Д.” са извадени само жилищни имоти, находящи се в сградата на [улица]. Според САС от съдържанието на заповедта може да се направи извод, че е разпоредено предаването на имота в цялост. Че е предадена цялата сграда, без изключване на магазините на партерния етаж, според САС е видно и от приложения протокол за предаване от 14.04.1965 г. и от 28.05.1965 г. на ИК на Г. В.. Според САС не може да се приеме за доказано твърдението на въззивника [фирма] /н/, че процесният имот е преминал в патримониума на дружеството, тъй като по делото не са представени разделителни протоколи и баланси, установяващи акта на включване на този имот в капитала на новообразуваното дружество [фирма]. Изводът е направен след обсъждане и излагане на подробни съображения по приложените баланси, инвентаризационен опис за 2002 година и извлечение от инвентарна книга. Според САС при липсата на посочените доказателства, позоваването на законови разпоредби, уреждащи трансформация на държавна собственост в частна такава на търговски дружества е неоснователно, тъй като съответните правни норми установяват само презумпция за промяна на собствеността, а от досие на А. № 1423/19.07.1965 г. е видно, че деактуването на имота като държавна собственост и предаването му на [община] е извършено едва след доказване, че магазинните помещения не са включени в капитала на търговски дружества /писмо изх. № 1563/20.12.2007 г. на ОУ до [община]/.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, за разрешението на които поддържа допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК: 1. „Има ли вещно правен ефект индивидуалния административен акт /т.е. с него придобива ли се собственост/ и въз основа на него може ли държавата и общината да се разпореждат с имуществото на търговските дружества, създадени съгласно ЗОЕТДДИ?” 2. „Изрични ли са волеизявленията в индивидуалните административни актове и могат ли да се тълкуват разширително?” 3. „Последващите сделки биха ли били недействителни на основание чл.26 ал.1 предл.1-во ЗЗД и/или на основание чл.26 ал.2 предл.1-во ЗЗД и следва ли да се прогласи тази нищожност?”
Така поставените въпроси в т.1 и т.2 с оглед мотивите на САС не са обуславящи изхода на спора в този им вид. Според САС въззивникът и настоящ касатор не е доказал твърденията си, че процесният имот е включен в капитала на търговско дружество [фирма], с оглед на което е неоснователно позоваването на законови разпоредби, уреждащи трансформация на една собственост в друга /от държавна собственост в частна собственост на търговски дружества/. Въпросите изразяват позицията на касатора по спора и неприемането на крайния изход по него, но не са във връзка с приетата от САС за установена фактическа обстановка и направени въз основа на нея правни изводи. Във връзка с третия въпрос следва да се посочи, че пред САС доводи по прекратителната част на първоинстанционното решение не са поддържани, не са обсъждани от САС и е недопустимо релевирането им пред настоящата инстанция, а и в настоящия случай ВрОС е оставил без разглеждане и е прекратил производството по конститутивните искове поради неконкретизиране на основанията за нищожност и на охранителните актове, чиято недействителност се търси – въпроси, с които САС не е бил сезиран с въззивната жалба и не се е произнасял по тях. Не са налице и допълнителни критерии за селекция по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК по така формулираните и посочено по-горе въпроси. Приложената съдебна практика е по обективно неидентични казуси – при различни доводи на страните, различно установени факти с различни доказателства и не обуславя наличие на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК /т.2 и т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Не са изложени и съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Съдът не присъжда разноски на ответните страни по касационната жалба, тъй като такива не са поискани, а и няма доказателства да са сторени пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1456/05.08.2011 г. на Софийски апелативен съд по т.д. № 538/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.