3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 472
София, 05,07 , 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 27.06. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №2065/2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК] , [населено място], чрез адвокат Г. М., с вх.№1060/30.01.2013 г. на Хасковския окръжен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 28.01.2013 г., срещу Определение № 376 от 12.12.2012 г. по в.ч.гр.д.№874/2012 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 10.07.2012 г. по гр.д.№1228/2012 г. на Хасковския районен съд, с което е върната частната жалба на настоящия жалбоподател срещу разпореждане №2831 от 09.05.2012 г. по ч.гр.д.№1228/2012 г. на Хасковският районен съд за отхвърляне на заявлението му за издаване на заповед за изпълнение срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] за сумата 130 888.38 лв. Хасковският окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че държавната такса, която се събира при обжалване с частна жалба на разпореждане за отказ за издаване на заповед за изпълнение, следва да се определя по чл.18, ал.1, а не по чл.19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Приел е за правилен извода на районния съд, че жалбоподателят не е отстранил нередовностите на частната си жалба по смисъла на чл.262, ал.1 във вр. с чл.261,т.4 ГПК, поради което и на основание чл.275, ал.2 във вр. с чл.262, ал.2,т.2 ГПК е постановил връщането й.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.19 от Тарифата, съгласно който за частни жалби по граждански дела се събира такса 15 лв. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, защото по въпроса за размера на дължимата държавна такса, която се събира при обжалване с частна жалба на разпореждане за отказ за издаване на заповед за изпълнение Хасковският окръжен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата-определение от 04.08.2009 г. по ч.т.д.№343/2009 г. на Старозагорския окръжен съд.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение на Хасковския окръжен съд не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставеният от касатора правен въпрос е от значение за изхода на делото, но не е налице подържаното допълнително основание за достъп до касация- това по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Даденото с определение от 04.08.2009 г. по ч.т.д.№343/2009 г. на Старозагорския окръжен съд, разрешение за приложение на чл.19 от Тарифата при събиране на държавна такса по частна жалба срещу разпореждане за отказ за издаване на заповед за изпълнение, е инцидентно, отклоняващо се от трайно установената съдебна практика за приложени в тази хипотеза на чл.18, ал.1 от Тарифата. Дължимата държавна такса по заявление за издаване заповед за изпълнение е изрично регламентирана в чл.12 от Тарифата в размер на 2% върху интереса, но не по-малко от 25 лв. Затова и при обжалване на постановените от съда актове, с които се отказва издаване на заповед за изпълнение, е приложима разпоредбата на 18, ал.1 от Тарифата. Простата такса по чл.19 от Тарифата е дължима само за случаите, за които в Тарифата няма конкретно предвиден такси. В този смисъл вж. Определения, постановени от ВКС: №257 от 11.04.2013 г. по ч.т.д.№1559/2013 г. на ІІ Т.О., № 225 от 5.03.2010 г. по ч. т. д. № 144/2010 г. на I т. о.; № 540 от 18.09.2009 г. на по ч. т. д. № 277/2009 г., на II т. о.; № 322 от 20.04.2010 г. по ч. т. д. №232/2010 г., на I т. о.; № 250 от 15.03.2010 г. по ч. т. д. № 100/2010 г. на I т. о.; № 608 от 12.11.2009 г. по ч. гр. д. № 534/2009 г., на III г. о., №741 от 19.12.2009 г. по ч.т.д.№846/2009 г. на ІІ Т.О. и др. С посочените определения ВКС е уеднаквил противоречивата съдебна практика за приложението на чл.18, ал.1 от Тарифата при определяне на държавната такса при обжалване с частна жалба на отказа на районния съд за издаване на заповед за изпълнение.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 376 от 12.12.2012 г. по в.ч.гр.д.№874/2012 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 10.07.2012 г. по гр.д.№1228/2012 г. на Хасковския районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: