О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
[населено място], 24.04.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №588/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] – П. срещу решение №98 от 23.02.2011г. по гр.д. №121/2010г. на Пловдивския апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила решение №1925/26.11.2009г. по гр.дело № 240/2008г. на Пловдивския районен съд, с което е уважен иска на Р. Г. Т. от [населено място] по чл.92, ал.1 ЗЗД срещу касатора за сумата от 44 610.52 лв. – неустойка за забава за времето от 8.03.2006г. до 14.12.2007г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част като неправилно. Касаторът се позовава на два критерия за селектиране на касационните жалби – по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. С въззивното решение е оставена без разглеждане въззивната жалба на [фирма] против решението на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен иска по чл.92 ЗЗД на С. И. Т. срещу дружеството – касатор и в тази част то е влязло в сила.
По делото е постъпил писмен отговор от адв. М. Ж., като пълномощник на Р. Г. Т. и С. И. Т. – П., в който се поддържа становище, че не са налице сочените от касатора основания за достъп до касация. Направено е искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, с представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, поради което са налице процесуалните предпоставки за нейното разглеждане.
За да постанови обжалвания резултат, Пловдивския апелативен съд е приел неизпълнение на договора за строителство в уговорения в договора от 18.04.2004г. срок от страна на изпълнителя [фирма] от 30 месеца, считано от 8.09.2003г., изтекъл на 8.03.2006г. В посочения срок изпълнителят се е задължил да предаде на ищцата Р. Т. магазин, намиращ се в Б. център Север – [населено място] до посочената в договора степен на завършеност. За неточното / забавено изпълнение/ страните са уговорили неустойка от 0.3% на ден от стойността на незавършените работи. При забава от 647 дни неустойката е определена на 44 610.52 лв. Отхвърлени са като неоснователни възраженията на ответника – касатор за нищожност на неустойката като уговорена без краен срок и предел, за нищожност поради противоречие с добрите нрави поради прекомерност / чл.26 ЗЗД/ и за намаляване на размера поради прекомерност / чл.92, ал.2 ЗЗД/. Като неоснователно е определено възражението на касатора за неоснователност на иска за неустойка, поради преговаряне на условията на договора за строителство със сключения договор за продажба с нот.акт от 12.07.2007г., в който не е уговорена неустойка за забавено изпълнение – 100% довършване на сградата , в която се намира магазина, обект на договора за продажба.
Касаторът се позовава на противоречие с практиката на ВКС по въпроса за нищожност на клаузата за неустойка, уговорена без краен срок. Като противоречива съдебна практика се сочат решение №173 от 15.04.2004г. по гр.дело № 788/2003г. на ВКС, ТК, решение №544 от 29.05.2006г. по т.дело № 31/2006г. на ІІ т.о., решение №620 от 23.10.2007г. по т.дело № 275/2007г. на ВКС, ТК. Пловдивският апелативен съд е отхвърлил възражението за нищожност, като се е позовал на ТР № 1/2010г. на ОСТК на ВКС. Поставеният материалноправен въпрос е разгледан от въззивният съд, поради което е налице основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Не налице обаче допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото касаторът се позовава на съдебни актове на ВКС, ТК постановено по реда на ГПК от 1952г. и нямащи задължителен за съдилищата характер, съгласно т.2 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Противоречиво разрешавания въпрос за нищожност на клаузата за неустойка, уговорена без определен краен предел или без фиксиран срок е преодоляна с постановките на т. 3 на ТР №1 от 2010г. на ОСТК на ВКС – не е нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване на договора, поради което не е налице е специалния критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК – противоречиво разрешаван от съдилищата правен въпрос.
Въпросът за нищожност на клаузата на неустойка поради противоречие с добрите нрави / чл.26, ал.2 ЗЗД/ заради извънредно завишения й размер, е разгледан от въззивния съд като възражение на ответника срещу основателността на иска по чл.92, ал.1 ЗЗД, но не е налице допълнителния критерий по т.2. Касаторът се позовава на противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос на решение № 460 от 24.08.2006г. по т.дело № 1056/2005г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Въззивният съд е приел, че уговорената между страните неустойка обезпечава изпълнението на задължението на длъжника и е средство за косвен натиск срещу него, при неизпълнение служи за обезщетите от неизпълнението и е санкция за неизпълнението, предвид естеството на задължението, вида на неустойката /мораторна/, вида на неизпълнението, периода на забавата, поради което същата не излиза извън присъщите й на този правен институт функции и не противоречи на добрите нрави. Според т.3 на ТР №1 от 2010г. ОСТК на ВКС, уговорената неустоечна клауза в търговския договор неустойка не може да бъде прогласена за нищожна, като противоречаща на добрите нрави единствено поради високия си размер и липса на краен предел, или на фиксиран срок, до който следва да се начислява. Преценката за прекомерност по чл.92, ал.2 ЗЗД се прави към момента на неизпълнението на съответния договор, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди, а нищожността на клаузата за неустойка по чл.26, ал.1 ЗЗД се преценява към момента на сключване на договора. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави. Тъй като изводите на решаващия съд за нищожност на клаузата за неустойка, като противоречаща на добрите нрави, се извеждат след оценка на конкретните факти по конкретното делото – волята на страните за обезпечаване изпълнението на договора, то законосъобразността и обосноваността на обжалвания въззивен съдебен акт не може да бъде преценявана преди допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Във фазата на селектиране на касационните жалби на проверка подлежат правните изводи на съда, а не приетите за установени от съда по същество правно значими факти.
Не е налице както основната, така и допълнителна предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по формулирания от касатора довод като правен въпрос – предоговарянето в нотариалния акт на задължения, поети с предварителния договор. Преценката дали има предоговаряне на клаузи в предварителния договор при сключване на окончателен договор е фактическа и се прави въз основа на клаузите на конкретния договор. Позоваването на решение №638 от 16.07.2010г. по гр.дело № 499/2010г. на Пловдивския апелативен съд не попада в критерия по чл.280, ал.1, т.2 ГПК доколкото цитираното решение няма данни да е влязло в сила/ т.3 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/.
В заключение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане до касационен контрол на решението на Пловдивския апелативен съд в обжалваната част. От заплатения на адв. М. Ж. адвокатски хонорар по договора за правна защита и съдействие ще следва да се присъди на ответницата по касация Т. само сумата от 250лв. Срещу втория представляван С. Т. няма подадена касационна жалба, поради което той не е страна в касационното производство.
Возим от горното ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 98 от 23.02.2011г. постановено по в.гр.дело № 121/2010г.на Пловдивския апелативен съд в обжалваната му част.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Р. Г. Т. от [населено място] разноски 250 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: