О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 821
[населено място], 14.12. 2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 485 /2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2, пр.първо ГПК и е образувано по частна жалба на [фирма] – Б. за отмяна на определение №103 от 30.03.2012г., постановено по ч.т.дело №89/2012г. на Бургаския апелативен съд, търговско отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството против определение № 194 от 23.02.2012г. по т.д. № 331/2012г. на Бургаския окръжен съд. Жалбоподателят иска отмяна на въззивното определение, като поддържа становището, че определението, с което се отказва приемането на насрещната искова молба за съвместно разглеждане с първоначалния иск, се явява преграждащо, тъй като с “връщане” на исковата се заличават извършените към момента на подаването й процесуални действия.
В отговор на частната жалба дружеството [фирма] – [населено място] изразява становище за недопустимост на частната жалба, алтернативно за нейната неоснователност. Няма направено искане за присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. По своя характер въззивното определение е прекратително и подлежи на обжалване по чл.274, ал.2 във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Предмет на въззивно обжалване е определение на първоинснационен съд, с което не е приет за разглеждане насрещен иск на ответника и е постановил връщане на същия, с указание, че няма пречка да бъде предявен в отделно производство. Отказа да разгледа по същество въззивната частна жалба, Бургаският апелативен съд е обосновал със суверенно право на съда по същество да извърши преценка дали разглеждане на иска на ищеца би се затруднило, ако се приеме за разглеждане насрещния иск на ответника, поради което тази преценка не подлежи на контрол.
Определението е правилно. Определението, с което съдът отказва да приеме за съвместно разглеждане насрещната искова молба при хипотезата на чл.211, ал.2, изр.2 ГПК няма характеристиките на определенията по чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Изцяло следва да бъде споделен извода на въззивния съд, че преценката на съда дали би значително затруднило съвместното разглеждане на насрещния иск, е изцяло от компетентност на съда по същество, поради което тя не подлежи на контрол. Насрещната искова молба не е върната поради наличие на пороци, които не са били отстранени по реда на чл.129, ал.3 ГПК, в който случай на основание чл.274, ал.1 във връзка с чл. 129, ал.3 изр. ГПК определението за връщане на насрещната искова молба би подлежало на инстанционен контрол. С оглед обаче на вмененото от закона задължение на съда да образува в отделно производство насрещната искова молба, с която съда е сезиран, след връщането на делото, Бургаският окръжен съд ще следва да администрира насрещният иск на [фирма], чрез образуване на отделно дело.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 103/30.03.2012г., постановено по ч.т.дело № 89/2012г. на Бургаския апелативен съд.
След връщане на делото, Бургаският окръжен съд да администрира насрещната искова молба на Б” АД в отделно дело.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: