Р Е Ш Е Н И Е
№ 165
София, 13.01.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря Милена Миланова при участието
на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1114 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК по касационна жалба на П. Г. К., приподписана от адвокат Е. М., срещу решение от 06.07.2010 г. на Софийски градски съд /СГС/, ІІ „Г” състав по гр.д. № 607/2010 г., с което е потвърдено уважително решение на Софийски районен съд /СРС/ по предявен установителен иск срещу касатора от [фирма] за дължимост на ползвана и незаплатена топлоенергия.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност.
Ответникът по жалбата [фирма] оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор.
Третото лице-помагач – [фирма] не взима становище по касационната жалба.
С определение № 407/03.06.2011 г. ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на СГС на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК при материалноправен въпрос каква е приложимата в случая погасителна давност.
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, намира следното:
Касационната жалба е основателна.
Пред СРС е предявен установителен иск от [фирма] по чл.422 ал.1 ГПК и чл.86 ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че П. Г. К. дължи на дружеството сумата 1967.59 лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот за периода м. март 2004 г. до м. април 2007 г. ведно със законната лихва и мораторна лихва за посочен период в размер на 669.13 лв. Искът е частично уважен от СРС – за 1441.59 лв. главница и 658.32 лв. мораторна лихва, чието решение е потвърдено от СГС. СГС е приел, че ответникът дължи стойност на ползваната и незаплатена топлоенергия, тъй като е потребител на такава. Размерът на ползваната топлоенергия е установен от събраните по делото доказателства, включително изслушани експертизи. Прието е, че в случая претенциите на ищеца се погасяват с петгодишна давност за главницата и тригодишна давност за лихвата.
По така поставения въпрос, с оглед на който ВКС е допуснал касационно обжалване на делото, настоящият състав на ВКС намира следното:
С решение № 168/22.12.2009 г. по т.д. № 408/2009 г. на ВКС, ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК и задължително за съдилищата /т.2 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/ е даден отговор на поставения правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване по настоящото дело. С това решение е прието, че задължението на абоната на топлинна енергия към доставчика е задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в общите условия падеж. За приложението на кратката погасителна давност не е необходимо плащанията да са в еднакъв размер. В обжалваното решение на СГС неправилно е прието, че претенциите на ищеца като доставчик на топлинна енергия се погасяват с петгодишна давност за главницата, поради което и на основание чл.281 т.3 предл.1-во ГПК решението на СГС следва да бъде отменено в цялост, доколкото размерът на дължимата лихва е в зависимост и от размера на дължимата главница след погасяване на последната с тригодишна, а не петгодишна давност. На основание чл.293 ал.3 ГПК делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от СГС от друг състав, тъй като се налага извършване на нови процесуални действия – поставяне на допълнителна задача на съдебно-счетоводна експертиза за установяване размера на вземанията на [фирма] по предявения иск като главница и мораторна лихва за периода от възникване на вземанията при съобразяване на разпоредбата на чл.111 б.”в” ЗЗД, с оглед направеното възражение за давност.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.293 ал.3 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 06.07.2010 г. на Софийски градски съд, ІІ „Г” състав по гр.д. № 607/2010 г. и ВРЪЩА делото на друг състав на същия съд за произнасяне по въззивната жалба на П. Г. К., съобразно дадените по-горе указания.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.