О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
София, 11.03.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 684 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез юрисконсулт В. Л. срещу решение от 15.03.2010 г. на Софийски градски съд /СГС/, въззивно отделение, ІV-Б състав по гр.д. № 3727/2008 г., с което е оставено в сила уважително решение на Софийски районен съд /СРС/ по предявен срещу касатора и срещу [фирма] иск по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД от Н. И. И. за солидарно заплащане от двамата ответници на сумата 4369.59 лв. – платена без основание коригирана сметка за ползвана електроенергия със законна лихва и разноски.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – разпоредбата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Ответникът по жалбата – Н. И. И. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор.
[фирма] не взима становеще по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СРС е предявен иск от Н. И. И. срещу двамата ответници за сумата 4369.59 лв., недължимо заплатена от ищцата за коригирани сметки за ползвана електроенергия, начислена без основание. Искът е уважен от СРС с лихви и разноски, чието решение е оставено в сила от СГС. СГС е приел, че искът е с правно основание чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД. СГС е приел, че съгласно чл.49 ал.1 НППРЕМПП /отм./ в две хипотези енергийното предприятие има право да коригира сметките за използвана потребителна енергия за изминал период: 1. При отклонения извън допустимите граници на метрологични и технически характеристики на средствата за търговско измерване; 2. При нарушения целостта и функционалността на средствмата за търговско измерване и свързващите ги електрически инсталации, установено посредством констативен протокол от електроразпределителното предприятие /какъвто е настоящият случай/. СГС е приел, че искът е основателен, тъй като ответникът, сега касатор, не е доказал, че констатираното подземно присъединяване от захранващ кабел, с което е отклонена електроенергия е извършено в резултат на някакво въздействие от страна на ищцата. Приел е още, че не е установено коригираният размер да е съобразен с изискванията на предвидения способ в чл.49 ал.4 НППРЕМПП /отм./. На второ място е прието, че корекциите на сметките са извършени без съгласие и участие на потребителя и в разрез с приетото в чл.20-22 от общите условия на [фирма].
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, свеждащи се до предпоставки за възникване и ангажиране отговорността на потребителя на електроенергия за заплащане на коригирани сметки, характер на констативния протокол като частен документ и неговата обвързваща сила, тълкуване на общите условия за продажба на ел.енергия. Въпросите имат връзка със спора, но като обуславящо крайния изход на спора е само разрешението по първия въпрос относно правните аргументи на съда. Останалите два въпроса касаторът свързва с доводи за неправилност на преценката на СГС на събраните по делото доказателства, които доводи не могат да се обсъждат на настоящия етап и в това производство, тъй като касаят основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, не и за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК, а законодателят разграничава двата вида основания – по чл.280 ал.1 ГПК и по чл.281 ГПК, както и поредността за произнасяне по тях. Не е налице допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Различията в крайния резултат на обжалваното решение и приложеното съдебна практика – влезли в сила решения на СГС от 29.12.2008 г. и от 11.10.2007 г., се дължат на различия в установената и приета от съда фактическа обстановка, а не на различия в правните аргументи относно предпоставките за коригиране на сметки на потребител на електроенергия. Ето защо настоящият състав на ВКС счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на СГС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, макар да са поискани такива и да е приложен списък по чл.80 ГПК, тъй като не е приложено адвокатско пълномощно /нито описано като приложение в писмения отговор/ за плащане на претендираните 400 лв. адвокатски хонорар за защита пред ВКС от Н. И. И. за адв. Р. Д..
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.03.2010 г. на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІV-Б състав по гр.д. № 3727/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.