Определение №32 от 10.1.2014 по ч.пр. дело №3900/3900 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 32

[населено място], 10.01.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА

след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 3900/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. К. П., чрез адв. Н. А., срещу определение № ІІ-1404 от 31.05.2013г. по ч.гр.д. №724/2013г. на Бургаския ОС – ІІ въззивен състав, с което е върната като просрочена подадената от П. частна жалба против разпореждането за издаване на изпълнителен лист по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК под № 77/1.02.2012г. на Царевския районен съд по ч.гр.д. № 1082/2012г. Със същото определение е оставено без уважение искането на П. за спиране на изп.дело №20128040401044 по описа на ЧСИ Д. Н. и е прекратено производството по ч.гр.дело № 724/2013г. на Бургаския окръжен съд. В частната жалба, депозирана пред ВКС се поддържат твърдения за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт по подробно изложените в нея съображения.
Ответникът по частната жалба [фирма] не заявява становище по допустимостта и основателността на частната жалба.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Постановеният съдебен акт е валиден и допустим, а твърденията в частната жалба за такива пороци не са аргументирани и са неоснователни.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
От съдържанието на частната жалба и изложените допълнителни доводи, Бургаският окръжен съд е квалифицирал частната жалба по чл.407 ГПК за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 1082/2012г. Що се касае до съдържащи се в частната жалба доводи по чл.419 ГПК, въззивният съд приема, че същите са разгледани по ч.гр.д. №661/2012г. на БОС, образувано по възражение по чл.423 ГПК. За да приеме, че частната жалба е процесуално недопустима поради просрочие, окръжният съд е взел предвид съдържащите се в ч.гр.дело № 1082/2012г. данни за датата на подаване на възражение от П. против издадената заповед за изпълнение, от представената от П. покана за доброволно изпълнение и отговор на П. до Царевския районен съд. Съдът е приел, че П. е получила поканата за доброволно изпълнение на 8.10.2012г. и дори спрямо тази дата, явяваща се по-късна от тази отбелязана в поканата за доброволно изпълнение /4.09.2012г./ частната жалба излиза извън двуседмичния срок, предвиден в чл.407, ал.1 ГПК тъй като е подадена едва на 1.04.2013г. Съдът е приел също, че искането за спиране на изпълнителното дело се явява неоснователно и го е оставил без уважение.
В случая правилно съдът е приел, че срокът за подаване на частна жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист, считано от отбелязаната в поканата дата 4.09.2012г. и твърдяната от самата жалбоподателка дата 8.10.2012г. към датата на постъпване на частната жалба в съда 1.04.2013г. е бил вече изтекъл. Частната жалба е подадена извън проклузивния срок по чл.407, ал.1 ГПК и като процесуално недопустима правилно е била оставена без разглеждане. Настоящият състав на ВКС, счита, че частната жалба е процесуално недопустима и по съображения, че разпореждането за издаване на изпълнителен лист в производство по чл.417 ГПК не може да се обжалва самостоятелно извън обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение, предвид особения характер на заповедното производство за издаване на заповед на основание документи по чл.417 ГПК. Според разпоредбата на чл.418, ал.1 ГПК основание за издаване на изпълнителен лист е постановяване заповед за незабавно изпълнение, от което следва, че издадения изпълнителен лист ще бъде обезсилен само ако бъде отменено разпореждането за незабавно изпълнение. Не се обсъждат доводите в частната жалба, които касаят възражението по чл.423 ГПК – предмет на друго съдебно производство.
По изложените съображения, обжалваното определение ще следва да бъде потвърдено, затова Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № ІІ-1404 от 31.05.2013г. по ч.гр.д. № 724/2013г. на Бургаския окръжен съд – ІІ въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top