1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 587
[населено място], 20.07.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 711/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Ц. Н. Ж., Н. И. П. лично и в качеството им на правоприемници на Г. К. П. чрез адв. П. К. срещу решение №560/5.04.2011г., по гр.д. 640/2010г. на САС, гражданска колегия, четвърти състав, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд от 12.04.2010г. по гр.дело № 3257/2008г., с което са отхвърлени исковете на Ц. Ж. и Н. П., предявени в лично качество за търпени от тях неимуществени вреди от смъртта на И. Г. П. за разликата от 10 000 лв. до 100 000 лв., както и в частта с която е отхвърлен искът на Г. П. за разликата от 15 000 лв. до 110 000 лв. Решението е обжалвано в частта, с която са уважени исковете за мораторни лихви от датата на увреждането до датата на подаване на исковата молба, като се поддържа, че законна лихва се дължи от датата на увреждането до датата на изплащане на присъдената сума. В частта, с която са уважени исковете на Ц. Ж. и Н. П. за сумата по 10 000 лв. за всеки един от тях и за сумата от 15 000 лв. неимуществени вреди за Г. П., поради необжалването му от застрахователя З. [фирма] решението е влязло в сила. Софийския апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете по чл.86 ЗЗД за времето от 14.07.2008г. до 31.07.2008г., като в тази му част също има подадена касационна жалба. Касаторите се позовават на критериите за селекция по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът З. [фирма] в писмен отговор изразява становище да не се допуска въззивното решение в обжалваната му част до касационен контрол, тъй като решението е съобразено с ППВС №4/25.05.1961г., ППВС/24.09.1969г. и ППВС №4/23.12.1968г. при определяне на размера на обезщетението и кръга на лицата, които имат право на обезщетение за причинени вреди от смъртта на родственик.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Съдът е сезиран с иск по чл.226, ал.1 КЗ от Г. К. П. – съпруга на И. Г. П., от Н. И. П. – син на И. П. и Ц. Н. Ж. – доведена дъщеря на И. П. от съпругата Г. К. П. срещу [фирма] – София за заплащане на обезщетение за търпени болки и страдания от смъртта на И. П., починал при ПТП на 14.07.2008г. В хода на процеса Г. К. П. е починала и като страни са конституирани Ц. Н. Ж. и Н. И. П.. СГС е уважил исковете на Н. П. и Ц. П., предявени в лично качество в размер на 10 000 лв., а на Г. П. за 15 000 лв. и е присъдил обезщетение в размер на законната лихва върху определеното обезщетение, считано от датата на застрахователното събитие до датата на подаване на исковата молба, както и законна лихва върху присъденото обезщетение до датата на изплащане на сумата. САС е потвърдил решението. След преценка на доказателствата и ПП ВС №5 от 1969г., САС е приел, че ищцата Ц. Ж. не е от кръга на лицата имаща право на обезщетение за неимуществени вреди независимо от това, че са били създадени отношения като между родител и дете, тъй като осиновяването не е могло да бъде осъществено, не поради смъртта на И. П., а поради навършване на пълнолетие на дъщерята на съпругата му и осиновяването й е било невъзможно. По отношение на иска на ищеца Н. П. въззивният съд е приел, че размерът на обезщетението не следва да бъде увеличен, тъй като търпените от него вреди не са доказани по убедителен начин, който да обоснове завишаване на обезщетението. За справедливо е определено обезщетението на съпругата Г. П., тъй като е починала по време на първоинстанционното производство. За неоснователна е приета въззивната жалба на ищците относно присъдените лихви като конкретни суми, тъй като правата на ищците не са нарушени.
По касационната жалба на Ц. Н. Ж. и Н. И. П. по предявените от тях искове по чл.226, ал.1 КЗ за неимуществени вреди в качеството им на правоприемници на Г. К. П. и в лично качество на Н. П. в отхвърлената част:
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се подържа основанието по чл.280 ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Касаторите считат, че касационния контрол следва да бъде допуснат по материалноправни въпроси, свързани с критериите за справедливост и доколко съдът при определяне на размера на обезщетението трябва да се съобрази с нормативно установените лимити по застраховка “Гражданска отговорност”, разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителна практика за съдилищата в ППВС №4/1968г. и решение №83 от 6.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.с. За конкретните искове съставът на ВКС, ТК намира, че е налице както общото, така и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по формулирания от касаторите материалноправен въпрос, поради което ще следва да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното решение, в частта, с която е потвърдено решението на СГС, с което е отхвърлен искът на Н. И. П. за неимуществени вреди за разликата от 10 000 лв. до 100 000 лв., както и в частта, с която е отхвърлен искът на Г. К. П. за разликата от 15 000 лв. до 110 000 лв.
По касационната жалба на Ц. Н. Ж. срещу въззивното решение, с което е потвърдено решението на СГС, с което е отхвърлен личния й иск по чл.226, ал.1 КЗ за разликата от 10 000 лв. 100 000 лв.
САС се е произнесъл по обуславящ изхода на спора по конкретния иск материалноправен въпрос за активната легитимация на ищцата да предяви иск по чл.226, ал.1 КЗ, но не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. След преценка на доказателствата по делото САС е направил извод, че ищцата Ц. Ж. не е от кръга на лицата посочени в П. №5/1965г., с което е допълнено ППВС №4/1961г., който извод се споделя от настоящия състав на ВКС, ТК. Следва да се отбележи, че в ППВС №2/1984г. е изяснено, че основанието да се дължи обезщетение за неимуществени вреди при взето за отглеждане и осиновяване дете, но още неосиновено дете, са създадени чувства и връзка между родител и дете при трайното му отглеждане, които не са оформени по съответния ред, какъвто не е конкретния случай. Прието е също, че кръгът на лицата имащи право на обезщетение за неимуществени вреди е посочен изчерпателно в П. №4/1961г. и № 5/1969г. и няма основание за разширяването му, а в него не са включени случаите на заварени и доведени деца, каквото е искането на касаторката.
Не е налице както основната, така и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по поставения от касатора материалноправен въпрос от кога се дължи законната лихва върху размера на обезщетението за неимуществени вреди. Въпросът не е обуславящ защото в случая съдът се е произнесъл по предявените от ищците искове по чл.86, ал.1 ЗЗД и е присъдил претендираното обезщетение в размер на законната лихва от датата на увреждането до датата на предявения иск, а върху главницата и от датата на иска до окончателното й заплащане.
При насрочване на делото следва да бъде съобразено освобождаването на ищеците-касатори от внасянето на държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 560 от 05.04.2011 год. по гр.д.№ 640/2010 год. на Софийски апелативен съд в обжалваната част, с която съдът е приел за неоснователни исковете на : Н. И. П. за сумата над 10 000 лв. до 100 000 лв. и на Г. К. П. над 15 000лв. до 110 000лв. срещу З. [фирма] за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл.226 ал.1 КЗ.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение№ 560 от 05.04.2011 год. по гр.д.№ 640/2010 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд от 12.04.2010г. по гр.д. №3257/2008г., с което е отхвърлен искът по чл.226, ал.1 КЗ на Ц. Н. Ж. за разликата от 10 000 лв. до 100 000 лв. и в частта, с която са уважени исковете на Ц. Н. Ж., Н. И. П. и Г. К. П. по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумите от 75.30 лв. и 112.95лв. за периода от 14.07.2008г. до 31.07.2008г. върху сумите от 10 000лв. и 15 000лв.
Делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: