О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
София, 11.05.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1199 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Й. Ч. А. чрез адвокат Д. Р. срещу решение № 1158/14.10.2011 г. на Варненски окръжен съд /В./ по гр.д. /В/ № 1101/2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по подробно изложени съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Варненски районен съд /В./ е предявен иск по чл.415 връзка чл.422 ГПК от Й. А. срещу [фирма] за установяване вземане на ищеца срещу ответника по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 12053/2010 г. за сумата от 20 000 лв., претендирана като неплатено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с лихви и разноски. Искът е отхвърлен от В., чието решение е потвърдено от В.. Процесното вземане е по сключен между страните договор за правна защита и съдействие № 864 по образувано гр.д. № 456/2005 г. на Разградски окръжен съд /Р./, по което ищецът е бил пълномощник но ответника по иск за обявяване в несъстоятелност на [фирма]. В. е приел, че предявеният установителен иск е неоснователен, тъй като в представения договор за правна помощ изрично е отбелязано, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 20 000 лв. е платено. Като реално направени разноски, вписаните суми по това пълномощно са и присъдени в тежест на страната, срещу която е постановено решение по гр.д. № 456/2005 г. на Р. и е издаден изпълнителен лист. В. е приел, че липсата на вписване в счетоводните книги на [фирма] за изплащане на тази сума не е доказателство, че не е извършено плащането й при наличие на обективираното в договора за правна помощ изявление, че процесната сума е платена на ищеца.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай в изложението си касаторът сочи процесуални въпроси, свързани с тълкуване на вписаното в представеното адвокатско пълномощно и конкретно платено ли е договореното възнаграждение при липса на счетоводно отразяване на заплащането му при ответника. Така поставените въпроси са фактологично обусловени като разрешение и са свързани с обсъждане на представените по делото доказателства и приетата въз основа на тях фактическа обстановка, за която са изложени подробни съображения от В.. Касаторът иска пререшаване на спора като краен резултат чрез тълкуване на събраните доказателства по делото, конкретно на представеното адвокатско пълномощно, което тълкуване не намира опора в изложеното в самото пълномощно, подписано от двете страни, а съответства само на искания от касатора резултат. Ето защо настоящият състав на ВКС счита, че така формулираните въпроси не са такива по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Не е налице и допълнителен критерий на селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Касаторът не излага съображения, които да мотивират наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Доводите за неправилност и необоснованост на въззивното решение не обосновават такава хипотеза, нито могат да се обсъждат в настоящото производство, тъй като са оплаквания за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, не основания по чл.280 ал.1 ГПК, а законодателят разграничава двата вида основания и последователността за произнасяне по тях.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на В..
На основание чл.78 ал.8 ГПК, касаторът следва да заплати на ответната по жалбата страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 850 лв. за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1158/14.10.2011 г. на Варненски окръжен съд по гр.д. /В/ № 1101/2011 г.
ОСЪЖДА Й. Ч. А. от [населено място], [улица]бл.3 вх.”Г” ет.3 да заплати на [фирма] с адрес на управление [населено място], [улица] сумата от 850 лв. /осемстотин и петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.