1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
[населено място], 17.01.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 4605/2013 год. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на М. изповедание – [населено място], представлявано от М. А. Х. – Главен мюфтия, чрез адв. К. С. срещу определение №2213/12.07.2013г., постановено по ч.гр.дело №1799/2013г. на Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение, Х състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба на частния жалбоподател срещу разпореждането за незабавно изпълнение по ч.гр.дело №1001/2013г. на Пловдивския районен съд.
Със същото определение е оставена без разглеждане частната жалба на М. , [населено място] в качеството му на местно поделение на М. – [населено място] срещу разпореждането за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за изпълнение на парично задължение с основание по чл.417, т.9 ГПК. С частна жалба вх. № 24140 от 28.08.2013г. определението е обжалвано от М. [населено място] чрез адв. Лидия Г. – САК за отмяна на определението на Пловдивския окръжен съд като неправилно, постановено в нарушение на чл.7, ал.1 и чл.27, ал.1 ГПК и чл. 19 ЗВ. В частната жалба се поддържа, че в заповедното производство заявителят не се е позовал на вписване в съдебния регистър и не е представил доказателства за такова вписване. Няма данни да има повече от едно местно поделение на религиозната институция, поради което според правилата на формалната и правна логика, ако местното поделение е годно да бъде страна в изпълнителното производство, то ще разполага с процесуалната легитимация да е религиозна институция, чието местно поделение е сочения като длъжник в заповедното производство. С частната жалба е представено удостоверение за актуално състояние.
С двете жалби са представени изложения на основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
В отговор адв. Г., като пълномощник на П. П. Д. изразява подробно становище за неоснователност на частните жалби.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбите са подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, но разгледани по същество, са неоснователна.
Въззивно ч.гр.дело № 1799/2013г. е образувано по две частни жалби по чл.419 ГПК срещу издадена заповед за незабавно изпълнение с взискател П. П. Д. и длъжник “М. “ [населено място]. Жалбоподатели са “М. ” поделение по чл.19 ЗВ и М. изповедание – София, представлявано от М. А. Х. – Главен Мюфтия. Двете частни жалби са оставени без разглеждане от Пловдивския окръжен съд, поради което въззивното определение подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК. Частна жалба на М. – Пловдив е оставена без разглеждане по съображения, че с решение №389/ 21.07.2010г. по ф.д. № 168/2009г. на Пловдивския окръжен съд е постановено заличаването на настоятелството като юридическо лице и няма данни в последствие да е било регистрирано като нововъзникнало. Заявлението и издадената заповед за незабавно изпълнение са срещу М. , което според представеното СВ – АВ –гр. Пловдив е регистрирано в [община] и действащо към 15.01.2013г., датата на подаване на заявлението по чл.417, т.9 ГПК. От тук е направен извод, че частният жалбоподател “М. ” не е правосубектно лице, поради което частната жалба е процесуално недопустима.
Частната жалба на М. – [населено място] е оставена без разглеждане по съображения, че не е страна в заповедното производство, срещу него няма издаден съдебен акт и няма данни заявителят да търси отговорност от него чрез местното му поделение М. и на това основание трябва да отговаря за поетите задължение.
Определението е правилно. Жалбоподателите не разполагат с право на жалба срещу разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение, тъй като не са страни в заповедното производство. Не участвуващите в заповедното производство лица не са оправомощени да обжалват постановените в това производство актове, освен ако не са правоприемници на длъжника, срещу когото има издадена заповед за изпълнение, какъвто не е случая. Процесуално правоприемство настъпва само при редовно възникнало процесуално правоотношение./ спр. определение №160 по ч.т.дело №114/2009г., определение № 352 по ч.т. дело № 218/2008г., определение № 341 по ч.т.д. № 315/2008г. на ВКС, ТК и др./ Издаването на заповед за изпълнение срещу неправосубектно лице е основание за нейното обезсилване от съда постановил заповедта, защото е недопустимо издаването на заповед за изпълнение при първоначална липса на правен субект. В случая страни в заповедното производство по ч.гр.дело №1001/2013г. са заявителят П. П. Д. и М. – [населено място] – длъжник. Отделно от това частният жалбоподател М. настоятелство Пловдив е заличен от регистъра на съда по ф.д. № 168/2009г. на Пловдивския окръжен съд преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК. Със заличаването му от регистъра, това местно поделение не съществува като самостоятелен правен субект със статут на юридическо лице, поради което не може да извършва процесуални действия.
На ответника по касация не се присъждат разноски тъй като не е направено искане по чл.81 ГПК.
Обжалваното определение като правилно ще следва да бъде потвърдено, затова съставът на Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №2213/12.07.2013г., постановено по ч.гр.дело №1799/2013г. на Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение, Х състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: