Решение №51 от 22.5.2009 по търг. дело №255/255 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

 Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 51
 
София, 22.05.2009 година
 
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
Върховният касационен съд на Република България,  първо търговско отделение в съдебно заседание на 14.05.  две хиляди и девета година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЛЮБКА ИЛИЕВА
          ЧЛЕНОВЕ:    РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
 
 
при участието на секретаря  МИЛЕНА МИЛАНОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)  Л.Илиева
т.дело № 255 /2008  година  
Производството по делото е образувано по реда на чл.218а ГПК, отм. Във вр. с §2 , ал. 3 ПЗР на ГПК по повод подадена касационна жалба от “С” Е. гр. Д. вх. №1355 от 21.02.2008 год. на Софийския апелативен съд против решение от 29.03.2007 год. по гр.д. №1119/2003 год. на Софийския апелативен съд, Г. О.,3 състав, с което е оставено в сила решение от 04.02.2003 год. по т.д. №1037/1999 год. на Софийския градски съд, ТО, 10 състав, с което е уважен предявеният от “Хайат К. С. А. Ш. , Република Т. против касатора иск правно основание чл.97, ал.3 ГПК, отм. и чл.9, ал.2 ЗТМПО, отм. за установяване правото на преждеползувател на ищеца върху търговските марки TEST GEL, TEST matik , TEST arilken kasanin и TEST комбинирана, както и по повод касационна жалба от същия жалбоподател с вх. №8634 от 18.12.2008 год. на Софийския апелативен съд против решение №127 от 20.10.2008 год. по в.гр.д. №1119/2003 год. на САС, ТК, 3 състав, с което е оставена без уважение молбата на касатора с правно основание чл.192, ал.2 ГПК, отм. за поправка на очевидна фактическа грешка на решението, предмет на касационната жалба.
Ищецът “Хайат К. С. А. Ш. , Република Т. е поискал на 12.05.1999 год. регистрация на марката TEST за стоки от клас 3 в П. ведомство на Р. България. С писмо от 21.06.1999 год. Патентното ведомство е отказало регистрацията на марката, поради регистрирани преди това от касатора- ответник по делото сходни търговски марки с приоритетна дата 20.10.1995 год., р.п.15.12.1998 год. На основание чл.50, ал.2 и чл.9, ал.2 ЗТМПО, отм. ищецът е предявил настоящия иск за установяване правото си на преждеползувател върху същите марки. За да уважи така предявения установителен иск, Софийският градски съд е приел, че използваната от ищеца на територията на страната марка TEST не се различава значително от регистрираните от ответника четири марки, в наименованието на които доминиращ е словният елемент TEST. Стоките, за които се отнася марката, са от един и същи клас, визиращ препарати и субстанции за пране и за почистване, както и че ищецът “Хайат К. С. А. Ш. , Република Т. е използвал тази марка преди регистрацията на посочените по-горе четири марки от ответника. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е споделил изводите на пъроинстанционния съд за установеното от ищеца право на преждеползувател върху процесната марка TEST като фактическо действие, изразяващо се в износ и внос на стоки в страната със знака “TEST “.
Касаторът твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Като такива сочи не обсъждане от въззивния съд на целия събран по делото доказателствен материал, а така също и изграждане на изводите му единствено върху заключението на в.л. Димитрова, изслушано пред първоинстанционното производство и оспорено от касатора. Подържа, че в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че за фактическото право на преждеползване е без значение нарушаването на данъчните закони от търговците- вносители на стоката с тази марка.
Обжалваното въззивно решение с дата от 29.03.2007 год. е вписано в срочната книга на съда на 20.12.2007 год./вж. съдебно удостоверение от 29.09.2008 год. на САС, ТО, 3 състав, намиращо се на стр.493 от делото/. На това основание в касационната си жалба подържа антидатиране на обжалваното решение, довело до неговата нищожност, поради постановяването му от нередовен съдебен състав. Разминаването в двете посочени по-горе дати касаторът “С” Е. е поискал да бъде отстранено по реда на чл.192, ал.2, ГПК, отм. С решение №127 от 20.10.2008 год. по в.гр.д. №1119/2003 год. на САС, ТК, 3 състав, искането за поправка на очевидна фактическа грешка е оставено без уважение.
І. По касационната жалба срещу решение №127 от 20.10.2008 год. по в.гр.д. №1119/2003 год. на САС, ТК, 3 състав, с което съдът се е произнесъл по искането с правно основание чл.192, ал.2 ГПК, отм.
Независимо, че касационната жалба срещу това допълнително решение е постъпила след 01.03.2008 год., когато влиза в сила действащият ГПК в по-голямата си част, тя следва да се разгледа по досегашния ред по смисъла на §2, ал.3 ГПК, защото тя е насочена срещу допълнително постановено решение на основание чл.192, ал.2, ГПК, отм. за поправка на очевидна фактическа грешка. Това допълнително решение, заедно с решението, за чиято поправка се отнася, представляват едно цяло и подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва и основното решение/чл. 247, ал.4 ГПК, с аналогично съдържание на чл.192, ал.3 ГПК, отм./
Допълнителното решение е съобщено на касатора “С”Е. на 18.11. 2008 год. Касационната жалба срещу това решение е постъпила в САС на18.12.2008 год. в срока по чл.218в, ал.1 ГПК, отм., поради което е процесуално допустима.
Касационата жалба срещу решение №127 от 20.10.2008 год. по в.гр.д. №1119/2003 год. на САС, ТК, 3 състав, е неоснователна. Съществуващата разлика в датата, посочена в решението, и датата на обявяването му в срочната книга на съда, не се дължи на допусната от съда очевидна фактическа грешка. Правилно в това допълнително решение Софийският апелативен съд е приел, че липсва несъответствие между формираната воля на съда и обективираната такава в основното решение. Обжалваното допълнително решение, постановено на основание чл.192, ал.2, ГПК, отм., ще следва да бъде оставено в сила.
ІІ. По касационната жалба на “С” Е. с вх. №1355 от 21.02.2008 год. срещу основното въззивно решение.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.218в, ал.1, ГПК, отм., от активно легитимирана страна, участник във въззивното производство, срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Касационната жалба е основателна.
Обжалваното въззивно решение с посочена дата от 29.03.2007 год. по гр.д. №1119/2003 год. на Софийския апелативен съд, Г. О.,3 състав, е антидатирано. От представеното по делото и неоспорено съдебно удостоверение от 29.09.2008 год. на САС, ТО, 3 състав, намиращо се на стр.493 от делото, е видно, че обжалваното въззивно решение е вписано в срочната книга на съда на 20.12.2007 год. Съобразно чл.37, ал.1, т.8 на действащия към този момент П. за съдебната администрация в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, в сила от 28.11.2004 год., отм. с ДВ бр.9 от 20.01.2008 год., книгата за открити заседания осигурява информация за резултата от съдебното заседание и решаването на делото. Датата на постановяване на съдебния акт е датата на вписването му в срочната книга, за разлика от датата на обявяване на делото за решаване, която е датата на приключване на съдебното заседание по същество/ арг. от чл.36, ал.3 на действащия към този момент П. за съдебната администрация в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища/, защото макар и да е подписано съдебното решение, е все още незавършено, докато не бъде обявено/чл.192, ал.1 ГПК, отм./. Обявяването му става именно в книгата за открити заседания на съда, или наричана още срочна книга на съда. Следователно решаващата воля на състава на съда е формирана и обективирана на 20.12.2007 год., когато съдът е действал в незаконен състав, защото ноторно известен за ВКС е фактът, че съдията от състава Ж. Д. на 30.03.2007 година е встъпила в длъжност като съдия при ВКС. Обжалваното решение на Софийския апелативен съд е постановено от ненадлежен състав, поради което е нищожно, която нищожност може да бъде констатирана и прогласена и по реда на неговото касационно обжалване/чл.218б, ал.1, б.”а” ГПК, отм./.
Съобразно изложеното дотук ВКС, І Т. О. в настоящия състав намира, че решение от 29.03.2007 год. по гр.д. №1119/2003 год. на Софийския апелативен съд, Г. О.,3 състав, е нищожно. На основание чл.218ж, ал.2 във вр. с чл.209, ал.2 ГПК след прогласяване на неговата нищожност делото ще следва да бъде върнато на Софийския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на разглеждане на въззвната жалба.
Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд
 
Р Е Ш И:
 
ОСТАВЯ В СИЛА решение №127 от 20.10.2008 год. по гр.д. №1119/2003 год. на Софийския апелативен съд, ТК, 3 състав.
ПРОГЛАСЯВА нищожността на решение от 29.03.2007 год. по гр.д. №1119/2003 год. на Софийския апелативен съд, Г. О.,3 състав, с което е оставено в сила решение от 04.02.2003 год. по т.д. №1037/1999 год. на Софийския градски съд, ТО, 10 състав.
ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за разглеждане от друг състав на въззивната жалба на “С” Е. гр. Д. против решение от 04.02.2003 год. по т.д. №1037/1999 год. на Софийския градски съд, ТО, 10 състав.
 
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top